Волски език

Волски език

Класификация

надимперия: Биота (Biota) надцарство: Еукариоти (Eukaryota) подимперия: Diaphoretickes надцарство: Архепластиди (Archaeplastida) подцарство: Зеленоподобни водорасли (Viridiplantae) инфрацарство: Стрептофити (Streptophyta) надотдел: Висши растения (Embryophytes) отдел: Спорови растения (Pteridophyta) клас: Папратовидни (Polypodiopsida) подклас: Polypodiidae разред: Многоножкоцветни (Polypodiales) подразред: Aspleniineae семейство: Изтравничеви (Aspleniaceae) род: Asplenium вид: Волски език (Asplenium scolopendrium)

Научно наименование

Asplenium scolopendrium Linnaeus, 1753

Волски език в Общомедия

[ редактиране ]

Волският език (Asplenium scolopendrium) (известен още като Phyllitis scolopendrium (L.) и Scolopendrium vulgare Sm. в по-старите класификации) е тревисто многогодишно растение. Един от най-разпространените видове от отдел Папратовидни в България. Има късо коренище, от което излизат сравнително едри листа 10-60 cm. дълги, кожести, голи, с широко до линейно ланцетна петура, широка 5-7 cm. Дръжката е къса, спорите са наредени от двете страни на средната жилка, косо спрямо нея и успоредни помежду си, дълги 8-18 mm.^[1]

Разпространение

Волският език расте по влажни, сенчести, скалисти места, главно в широколистни гори, най-често в дъбовия пояс до 1400 m н.в. Спороноси юли-август

Приложение

Използва се цялата надземна част, която се събира през лятото.

В народната медицина се употребява като леко затягащо средство, действа благотворно на черния дроб и жлъчния мехур, далака и пикочните органи. Използва се още като сигурно средство против кашлица и белодробни заболявания.

Чаят от волски език се пие три пъти дневно преди или по време на храна. 10 g волски език се вари в 1 l вода за 10 – 15 минути.

Източници

1. Попилиев, Славчо, Паламарев, Емануил. Атлас по ботаника. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1989. с. 11 – 12.