Връбница (община Булкиза)

Вижте пояснителната страница за други значения на Връбница.
Връбница
Vërnicë/Vërnica
— село —
41.4233° с. ш. 20.5272° и. д.
Връбница
Страна Албания
ОбластДебър
ОбщинаБулкиза
Географска областГоло бърдо
Надм. височина826 m
Население548 души (2007)

Връбница, още Върбница, Върмица или Вормица (на албански: Vërnicë или Vërnica, Върница), е село в Република Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо и е населено основно с хора с българско или македонско национално съзнание.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в селото е „Свети Георги“ е от 1823 година.[1] В нея има запазена икона на Света Богородица от видния дебърски майстор Дичо Зограф, датирана 1853 година.[2] Във Връбница е имало и друга църква „Свети Йоан Предтеча“ от 1846 година.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Върбница (Verbnitza) е посочено като село с 30 домакинства с 97 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Върбница живеят 300 души българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Връбници (Вирници) е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 32 къщи.[6]

По данни на Екзархията в края на XIX век във Върбица има 37 православни къщи със 196 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Върбница (Varbnitza) има 256 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7]

Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година нарича Връбница „чисто българско село“.[8] Според статистика на вестника в 1911 година в Върница има 32 български екзархийски къщи.[9] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година във Върбица има 37 български къщи със 196 жители, като фунцкионират църква и училище.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Връбница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Албания

[редактиране | редактиране на кода]

След Балканската война селото попада в новосъздадената държава Албания.

В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Връбница е село с 37 български къщи. В селото е запазено българското училище, функциониращо до 1912 година.[12]

В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Връбница е част от Требищката община на българската Дебърска околия.[13]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Връбница е отбелязано като село с 42 къщи, всички от които православни българи - единственото запазено изцяло православно село в Голо бърдо.[14]

В 1939 година Кузман Стрезов от името на 40 български къщи във Върбица подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[15]

В 1940 година Миленко Филипович пише че в Връбница или Върмица (Врбница, Врмица) е чисто „сръбско православно“ село с около 50-60 къщи. Родовете в селото са Стойчевци, Мирчевци, Стефановци. Имат църква и училище, сега албанско.[16]

В 1973 година Марковата къща е обявена за паметник на културата.[17]

До 2015 година селото е част от община Требища.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени във Връбница
  • Блаже Лазаров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[18]
  • Устабаши Георги (Герге) Стоянов, настоятел на българския параклис в Солун в 1873 година[19][20]
  • Димитър Илиев, български просветен деец и общественик
  • Косто Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, зидар, основно образование, 3 рота на 1 дебърска дружина[21]
  • Павли Никола (1937 – 2018), активист на македонското малцинство в Албания
  • Стоян Богов, майстор от шивашкия еснаф в Солун, член на Солунската българска община[22]
Починали във Връбница
  • Елез Кочи (1856 – 1916), албански политик и революционер

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Црква од Голо Брдо на сајтот на Православната Христијанска Мрежа во Северна Америка // Канал 5, 21 септември 2014. Посетен на 16 септември 2017.
  2. ↑ Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
  3. ↑ Gjurgjaj, Nikolla. Kisha e Shën Gjergjit, “Crkva Sv. Gjorgjia” në fshatin Vrnicë, zona e Gollobordës // Tirana Diplomat, 08.03.2023. Посетен на 16 април 2023 г. (на албански)
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
  8. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр. 2.
  9. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  10. ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
  12. ↑ s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  13. ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. IV. Посетен на 9 ноември 2024 г.
  14. ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  15. ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
  16. ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 39.
  17. ↑ Lista e monumenteve: Rrethi i Bulqizës // Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës. Архивиран от оригинала на 8 юни 2016. Посетен на 16 април 2023 г. (на албански)
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 400.
  19. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 646.
  20. ↑ Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 191.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
  22. ↑ Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 190.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“