Всеукраинско обединение „Свобода“

Всеукраинско обединение „Свобода“
Всеукраїнське об’єднання „Свобода“
Ръководител(и)Олех Тяхнибок
Основана16 октомври 1995 г.
Предшествана отСоциалнационална партия на Украйна
СедалищеКиев
Членове15 000 души (2010)
ИдеологияНационализъм
Популизъм
Антикомунизъм
Полит. позициякрайна десница[1][2]
Върховна рада
1 / 450
Общински съветници
1731 / 158 399
Сайтsvoboda.org.ua
Всеукраинско обединение „Свобода“ в Общомедия

Всеукраинско обединение „Свобода“ (на украински: Всеукраїнське об’єднання „Свобода“) е националистическа политическа партия в Украйна.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Социалнационална партия на Украйна (1995 – 2004)

[редактиране | редактиране на кода]
Неонацисткият символ Волфсангел, използван като „Идея на нацията“ (И+Н).

Социално-национална партия на Украйна (СНПУ) е регистрирана като партия на 16 октомври 1995 г.[3] Учредителния конгрес на партията се състои на 13 октомври 1991 г. в Лвов. Партията е създадена от ветерани от Войната в Афганистан, организация на младежта „Спадшчина“ („Наследство“, начело с Андрий Парубий), студентско братство Лвов (начело с Олех Тяхнибок), както и Рухска гвардия (начело с Ярослав Андрушкив и Юрий Криворъчко).[4] Лидерът на партията е Ярослав Андрушкив. Партията приема за лого символ, който е свързаван с фашистка формация и в Европа се използва от неонацистки организации.

Партията се определя като „непримирим враг на комунистическата идеология“ и всички други партии, които са сътрудници и врагове на украинската революция. Според уебсайта на „Свобода“, по време на украинските парламентарни избори през 1994 г. партията представя своята платформа, за разлика от тези на комунистите и социалдемократите.

На парламентарните избори през 1998 г. партията се присъединява към коалиция от партии (заедно с Всеукраинското политическо движение „Държавна независимост на Украйна“),[5] наречена „по-малко думи“ (Менше слів), която събира 0,16% от гласовете.[6][7][8] Членът на партията Олех Тяхнибок е избран в украинския парламент на тези избори.[9] Той става член на Народното движение на Украйна.

СНПУ формира паравоенна организация „Патриот на Украйна“ през 1999 г. като „Асоциация за подкрепа“ на армията на Украйна и регистрирана в Министерството на правосъдието. Паравоенната организация, която продължава да използва символът Волфсангел, е разпусната през 2004 г. по време на реформата в СНПУ и става независима организация през 2005 г. Свобода официално приключва с групата през 2007 г.,[10] но представители на „Свобода“ посещават мероприятия като протести срещу увеличението на цените и раздаване на листовки срещу наркотиците и алкохола.[11][12][13][14] През 2014 г. „Свобода“ се сблъсква с крайнодясната група „Десен сектор“, коалиция, която включва и „Патриот на Украйна“.[15]

Всеукраинско обединение „Свобода“ (от 2004 г.)

[редактиране | редактиране на кода]
Про-ЕС демонстрация в Киев на 24 ноември 2013 г.

През февруари 2004 г., с идването на Олех Тяхнибок като лидер на партията, идва и значителна промяна в поведението на партията. Социалнационалната партия на Украйна,[16] променя името си на Всеукраинско обединение „Свобода“, и премахва Волфсангел логото си (символ популярен сред неонацистките групи),[17] като го заменя с три пръста на ръка, напомняща жест за независимост от края на 1980–те години. „Свобода“ също изключва неонацистите и други радикални групи от партията,[18] като се дистанцира от неофашисткото си минало, като си запазва подкрепата на крайните националисти. Андрушкив, бивш ръководител на партията, отхвърля иск на Тяхнибок, че „Свобода“ е наследник на СНПУ и я нарича „различен политически феномен“. Както той, така и Андрий Парубий напускат „новата“ партия след преобразуването ѝ.[19]

Въпреки това, според полския юрист и политолог Тадеуш А. Олжански, лидерът на партията Тяхнибок никога не скрива, че тези промени са направени главно с цел имиджа на партията.[20] Тя остава свързана с „широкото социално националистическо движение“ (състояща се от множество организации и уебсайтове). „Патриот на Украйна“, паравоенна организация разформирована през 2004 г. и възстановена през 2005 г. в различна правна форма, продължава да поддържа връзки със „Свобода“. През 2007 г. тази организация скъсва всички взаимоотношения със „Свобода“.[21] Тази неонацистка организация все още използва символа Волфсангел.

През 2004 г. Тяхнибок е изключен от парламентарната група „Наша Украйна“ след реч за призоваване на украинците да се борят срещу „московско-еврейската мафия“.

На местните избори през 2006 г. партията получава 4,2% от гласовете и 4 места в областен съвет в Тернопол, 5,62% от гласовете и 10 места в областен съвет на Лвов и 6,69% ​​от гласовете и 9 места в градския съвет на Лвов.

На парламентарните избори през 2007 г., партията получава 0,76% от гласовете, два пъти повече от своя дял по време на парламентарните избори през 2006 г., когато взима 0,36%. Тя е на осмо място от 20 партии и е единствената крайнодясна партия на парламентарните избори през 2007 г.

Митинг на „Свобода“ в Киев, 2009 г.

През есента на 2009 г., „Свобода“ се присъединява към „Алианса на европейските национални движения“, като единствената организация от страни извън Европейския съюз. През същата година партията твърди, че има 15 000 редовни членове.

Избирателният пробив на партията е на местните избори през 2009 г., когато в Тернополска област, получават 34,69% от гласовете и 50 места от общо 120 в областния съвет в Тернопол. Това е най-добрият резултат за крайно дясна партия в историята на Украйна.

Кандидатура на Тяхнибок на президентските избори през 2010 г. не повтаря успеха в Тернопол от 2009 г. Тяхнибок получава 1,43% от гласовете.[22] Повечето от тях са в Лвовска област, Тернополска област и Ивано-Франковска област, възлизащи на 5% от гласовете. Във втория тур, Тяхнибок не подкрепя кандидат.

2012: Нарастваща подкрепа

[редактиране | редактиране на кода]
Резултати на „Свобода“ от 2012 г.

В навечерието на изборите от 2012 г., някои украински медиини коментатори и политически анализатори очакват нарастващата подкрепа за „Свобода“ да бъде за сметка на по-основните елементи на опозицията и в полза на управляващата „Партия на регионите“.[23][24] През юли 2012 г. партията се съгласява с Всеукраинско обединение „Отечество“[25] върху разпределението на кандидатите в избирателни райони, за парламентарните избори през октомври 2012 г.[26] В навечерието на тези избори различни проучвания на общественото мнение прогнозират националния вот за партията да премине 5% изборен праг. Но резултатите на партията са много по-добри от това, с 10,44% и 38 от 450 места в украинския парламент.[27] В Киев „Свобода“ става втората най-популярната партия, след „Отечество“. Анализ от гласуването показва, че партията е на сред най-популярните сред избирателите с висше образование (около 48% от избирателите имат висше образование). Олех Тяхнибок е избран за лидер на парламентарната група на партията на 12 декември 2012 г. На 19 октомври 2012 г. партията и Всеукраинско обединение „Отечество“ подписват споразумение „за създаването на коалиция на демократичните сили в новия парламент“. Партията също така координира своите парламентарни дейности с Украинския демократичен алианс за реформи на Виталий Кличко (УДАР).[28]

Евромайдан

[редактиране | редактиране на кода]

През първите две сесии на новоизбрания парламент, депутати на „Свобода“ и други политици от опозицията стигат до физически сблъсъци по време на избора на министър-председател и говорител, на фона на искания да продължи гласуването, въпреки отсъстващи депутати.[29][30][31] Сблъсъци отново избухват през март 2013 г. между „Свобода“ и „Партията на регионите“, когато Александър Ефремов от управляващата „Партия на регионите“ изнася реч на руски. Речта му е заглушена от депутати на „Свобода“, крещящи „Говори украински!“[32][33][34]

През май 2013 г., „Свобода“, „Отечество“ и „УДАР“ обявяват, че ще се координират по време на президентските избори в Украйна през 2015 г.[35]

Антиправителствени протести в Киев, по време на Евромайдана, 29 декември 2013 г.

В проучване на общественото мнение между 7 – 17 декември 2013 г., на президентските избори между Виктор Янукович и лидера на Свобода Тяхнибок съотношението е 28,8% от гласовете, срещу 27,1% за Янукович.[36] „Свобода“ участва в проевропейски протест за смяна на режима и интеграция с ЕС. Когато паметника на Владимир Ленин в Киев е свален през евромайдана, депутатът Игор Мирошниченко поема отговорност за деянието, от името на „Свобода“.[37]

Осемнадесет члена на партията са убити в протестите от 2014 г.[38] На 27 февруари 2014 г. е образувано правителството на Яценук, включващо трима министри на „Свобода“.

2014: Загуба на подкрепа

[редактиране | редактиране на кода]

На парламентарните избори през октомври 2014 г. партията печели 6 места. Печели с малко 0,29%, за да преодолее прага от 5%. Резултатите от изборите по този начин са наполовина в сравнение с предходните, заради негативните оценки на дейността на „Свобода“ от 2012 г. Също така повлиява и фактът, че на тези избори партията не е единствената, който използва радикално патриотични, антикомунистически и антируски лозунги. На 12 ноември 2014 г. министрите на партията в правителството подават оставка.[39]

Участия в избори

[редактиране | редактиране на кода]

Върховна рада

[редактиране | редактиране на кода]
Година Гласове % Места Промяна Правителство
1994 49 483 0,2
0 / 450
1998 45 155 0,2
1 / 450
 Повишение 1 Опозиция
2002 не участва
0 / 450
 Понижение 1
2006 91 321 0,36
0 / 450
2007 178 660 0,76
0 / 450
2012 2 129 246 10,45
37 / 450
 Повишение 37 Опозиция
2014 741 517 4,71
7 / 450
 Понижение 30 Опозиция

Президентски избори

[редактиране | редактиране на кода]
Президент на Украйна
Година Кандидат # гласове на 1-ви тур % на 1-ви тур # гласове на 2-ри тур % на 2-ри тур
2010 Олех Тяхнибок 352 282 1,43 — —
2014 Олех Тяхнибок 210 476 1,16

Представителство по области

[редактиране | редактиране на кода]
Областен
съвет 		Знаме Общо общински
съветници 		% Отделни места Общо спечелени места
Тернополска област 120 34,69% — 50
Лвовска област 116 25,98% 16 41
Ивано-Франкивска област 114 16,60% 5 17
Волинска област 80 7,44% 1 6
Ровненска област 80 6,34% 1 5
Чернивецка област 104 3,90% 4
Киевска област 148 3,48% 0 5
Хмелницка област 104 4,06% 0 5

Гласове през годините

[редактиране | редактиране на кода]
  • Парламентарни 2006 г.
    Парламентарни 2006 г.
  • Парламентарни 2007 г.
    Парламентарни 2007 г.
  • Президентски 2010 г.
    Президентски 2010 г.
  • Местни 2010 г.
    Местни 2010 г.
  • Парламентарни 2012 г.
    Парламентарни 2012 г.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ svoboda.org.ua
  2. ↑ www.theguardian.com // Архивиран от оригинала на 4 октомври 2017 г.
  3. ↑ Oblast Council demands Svoboda Party be banned in Ukraine, Kyiv Post (May 12, 2011)
  4. ↑ Andrusechko, P. Way of Tyahnybok to Freedom. Poznan: „Ukrayinskyi zhurnal“, May 2009
  5. ↑ Elections of folk deputies of Ukraine on March 29, 1998 the Election programmes of political parties and electoral blocs Архив на оригинала от 2012-03-04 в Wayback Machine., Vernadsky National Library of Ukraine (1998)
  6. ↑ Всеукраїнське об'єднання „Свобода“, Database ASD
  7. ↑ Central Election Commission of Ukraine // Архивиран от оригинала на 19 февруари 2014.
  8. ↑ Candidates list for Less words, Central Election Commission of Ukraine
  9. ↑ Олег Тягнибок Архив на оригинала от 2021-05-08 в Wayback Machine., Ukrinform
  10. ↑ Паява Організації „Патріот України“ про розрив стосунків з ВО „Свобода“ // Архивиран от оригинала на 2014-10-06. Посетен на 30 октомври 2014.
  11. ↑ BBC News – Svoboda: The rise of Ukraine's ultra-nationalists // BBC News. Посетен на 30 октомври 2014.
  12. ↑ Jewish World // The Jerusalem Project. 12 декември 2012. Архивиран от оригинала на 2014-03-19. Посетен на 2017-02-23.
  13. ↑ Shekhovtsov, Anton. Security threats and the Ukrainian far right // Open Democracy, 24 юли 2012. Посетен на 3 януари 2014.
  14. ↑ Shekhovtsov, Anton. Right-Wing Populism in Europe: Politics and Discourse. A&C Black, 2013. с. 256.
  15. ↑ Converts Join With Militants in Kiev Clash // The New York Times. Feb 20, 2014.
  16. ↑ Umland, Andreas. Ultraright Party Politics in Post-Soviet Ukraine and the Puzzle of the Electoral Marginalism of Ukraine Ultranationalists in 1994 – 2009. // Russian Politics and Law 51 (5). DOI:10.2753/rup1061-1940510502. с. 33 – 58.
  17. ↑ Rudling, Per Anders. The Return of the Ukrainian Far Right: The Case of VO Svoboda. New York, Routledge, 2013. с. 229 – 247. Посетен на 26 февруари 2014.
  18. ↑ ISN Editors. Svoboda Party – The New Phenomenon on the Ukrainian Right-Wing Scene // Посетен на 30 октомври 2014.
  19. ↑ Anton Shekhovtsov, From Para-Militarism to Radical Right-Wing Populism: The Rise of the Ukrainian Far-Right Party Svoboda, in Media of Right-Wing Populism in Europe, eds. Wodak, Mral, and KhosraviNik (London: Bloomsbury Academic, 2013), 255.
  20. ↑ Svoboda party – the new phenomenon on the Ukrainian right-wing scene, OSW Commentary, July 5, 2011
  21. ↑ Заява Організації „Патріот України“ про розрив стосунків з ВО „Свобода“ Архив на оригинала от 2014-10-06 в Wayback Machine., una-unso.inf, 18.12.2007
  22. ↑ ЦВК оприлюднила офіційні результати 1-го туру виборів, Gazeta.ua (January 25, 2010)
  23. ↑ Кого насправді „розкручує“ влада? Факти проти міфів, Ukrayinska Pravda (June 14, 2011)
  24. ↑ Ukraine viewpoint: Novelist Andrey Kurkov, BBC News (January 13, 2011)
  25. ↑ Candidates, RBC Ukraine
  26. ↑ Governing Party Claims Victory in Ukraine Elections, The New York Times (28 октомври 2012)
    Batkivschyna United Opposition, Svoboda agree on single-seat constituencies among their candidates, Kyiv Post (26 юли 2012)
  27. ↑ Proportional votes, Central Electoral Commission of Ukraine
  28. ↑ Batkivschyna, UDAR, Svoboda to create opposition council to coordinate activity in Rada, Kyiv Post (17 декември 2012)
  29. ↑ Victoria Butenko, for CNN. New Ukraine parliament packs punches -- literally -- in first session // CNN. 13 декември 2012.
  30. ↑ Maria Danilova, Associated Press. Ukraine parliament erupts into violent brawls during vote over speaker // National Post. 13 декември 2012. Посетен на 30 октомври 2014.
  31. ↑ Punch and Judy politics: Ukraine’s new parliament session turns into brawl (VIDEO) // Посетен на 30 октомври 2014.
  32. ↑ BBC News – MPs throw punches in Ukraine parliament brawl // BBC News. Посетен на 30 октомври 2014.
  33. ↑ Rada riot: Ukrainian MPs exchange 'fascist' insults, start brawl (VIDEO, PHOTOS) // Посетен на 30 октомври 2014.
  34. ↑ Parliament breaks due to scuffle between Svoboda, Regions Party (VIDEO) // Kyiv Post, 19 март 2013.
  35. ↑ Batkivschyna, UDAR, Svoboda to coordinate their actions at presidential election, Interfax-Ukraine (16 май 2013)
  36. ↑ Interfax-Ukraine. Poll: Yanukovych to lose to opposition candidates in second round of presidential elections // Kyiv Post, Dec 25, 2013.
  37. ↑ Svoboda assumes responsibility for pulling down Lenin monument in Kyiv // ZIK. 8 декември 2013. Посетен на 2 януари 2014.
  38. ↑ Harding, Luke. Ukraine uprising: fascist coup or broad-based grassroots movement? // The Guardian. Посетен на 14 март 2014.
  39. ↑ Poroshenko dismisses governors of Poltava, Ternopil and Rivne regions – decree, Interfax-Ukraine (18 ноември 2014)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Всеукраинско обединение „Свобода“.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Svoboda (political party) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​