Втора тихоокеанска война | |||
Карта на териториите преди войната | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | февруари 1879 – юли 1883 г. | ||
Място | Южна Америка | ||
Резултат | Победа на Чили | ||
Територия | Боливия губи областта Антофагаста, Перу губи провинциите Тарапака и Арика, а областта Такна временно преминава от Перу към Чили (до 1929 г.). | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Втора тихоокеанска война в Общомедия |
Втората тихоокеанска война е конфликт на Чили (при поддръжката на Великобритания) срещу Перу и Боливия с цел овладяването на богатите на селитра чужди територии, поради което често е наричана и Селитрената война. Въоръженият конфликт трае от 1879 до 1883 г. Завоювайки господство по море, чилийците удържат победа и присъединяват желаните земи.
Войната е свързана със стремежа на Чили да завладее находищата на селитра в перуанската и боливийската част на пустинята Атакама, които принадлежат на Чилийската селитрена компания.
През февруари 1879 г. войските на Чили нападат Боливия. Перу, която има договор за взаимопомощ с Боливия, влиза във войната през април същата година. Имайки превъзходство по море, чилийците към края на годината окупират боливийското крайбрежие и перуанската провинция Тарапака. Боливия на практика излиза от войната. През април 1880 г. чилийците блокират главното пристанище на Перу – Каляо, а през януари 1881 г. овладяват столицата Лима. Великобритания, получила монополно право върху износа на селитра, поддържа Чили. САЩ обещават поддръжка на другата воюваща страна.
През юли 1883 г. чилийците нанасят още две поражения на перуанците, и на 12 юни правителството на Перу е принудено да подпише договор за предаването на Чили на провинция Тарапака. В резултат на окончателното примирие, сключено между Чили и Боливия на 4 април 1884 г. във Валпарайсо, последната губи областта Антофагаста и съответно и излаза си на море.