Вуковар
| Вуковар Vukovar | |
  | |
 | |
  Вуковар | |
| Страна |  Хърватия |
|---|---|
| Жупания | Вуковарско-сремска жупания |
| Площ | 100,1 km² |
| Надм. височина | 108 m |
| Население | 27 683 души (2011) |
| Пощенски код | 32 000 |
| Телефонен код | 032 |
| Официален сайт | www.vukovar.hr |
| Вуковар в Общомедия | |
Вуковар (на хърватски: Vukovar; на унгарски: Vukovár; на немски: Wukowar) е град в Източна Хърватия, център на Вуковарско-сремската жупания.
Името Вуковар означава град на Вука (Вука – реката, течаща през града, вар(/-ош) – град на унгарски).
Вуковар е най-голямото речно пристанище в страната, разположено при сливането на река Вука в река Дунав. Населението на града е 26 468 души (преброяване, 2011), а на цялата община – 27 683.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]По време на Балканската война в 1912 г. 17 души от Вуковар се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
Война за независимост
[редактиране | редактиране на кода]
Градът е арена на тежки сражения, известни като битката за Вуковар, през войната от 1991 г.
Днес хървати и сърби живеят заедно в мир.
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Вуковар
- Синиша Михайлович (1969 – 2022), футболист
- Захарие Орфелин (1726 – 1785), писател
- Ивана Бодрожич (1982 – ), писателка
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.dzs.hr // Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 2015-04-07.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официальни сайт града ((hr))
Тази статия, свързана с Хърватия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
| ||||||||||||||||||||||