Некът (гърловина, вулканична тапа) е стълбовидно магмено тяло с относително малки напречни размери и вертикално удължено, което запълва гърлото на вулкана и застива в него. Формированието се отнася към типа на несъгласните интрузии, т.е. пресича пластовете на скалите, в които се вмества.[1] Названието произлиза от английската дума neck, означаваща „врат“.[2] При разрушаване на вулканичния конус тази земна форма остава да стърчи като огромна колона, забита в околните скали.[3] Понякога нековете са всичко, което остава от най-мощните ерупции след милиони години, подложени на въздействието на вятър, вода и температурни промени.[4]
Некът се формира при застиване на магма и парчета от различни вулканични материали и скали в гърлото на активен вулкан, запушвайки по този начин изхода му, който обикновено попада в кратера. Така формираните скали представляват груба маса, обикновено с цилиндрична форма, от която под повърхността се образуват дайки, а в гърлото – некове. Могат да се появят като изкопаеми останки от вътрешността на вулкана.[5] Сечението на нека обикновено има формата на кръг, елипса, лещовидна е, или неправилна. Напречният размер на това сечение варира от няколко метра до 1,5 km и повече.[3][6]
Вулканичните некове обгръщат потока магма, който може да бъде все още до голяма степен течен, или напълно застинал, в зависимост от степента на активност на вулкана. Често представляват удължени надолу и сравнително тънки фуниевидни образувания, чиято приблизителна форма може да бъде дайковидна.[5] Aко богата на летливи вещества магма се намира в капан под нека, това може да предизвика натрупване на газове под високо налягане и експлозивно изригване. Ледената ерозия може да доведе до откриване на нека само от едната страна, а от другата да се запази непокътнат склон. Пример за това е Castle Rock в Единбург, Шотландия.[7]
Обикновено вулканичните некове са по-устойчиви на ерозия, отколкото обграждащите ги скали. По тази причина, след като вулканът остане неактивен и повърхността му започне да ерозира, некът може да остане стърчащ нагоре над околния терен като удебелена колона.[5]
Вулканичният материал в нековете обикновено има състав, подобен на този на лавата и вулканичната пепел от съответния вулкан. Съставен е от вулканичен камък, пирокластични материали, или комбинация от двете. Може също така да включва фрагменти и блокове от сгъстени, грубозърнести скали с високо съдържание на желязо и магнезий и по-ниско на силиций. Предполага се, че материалът, от който са изградени е транспортиран възходящо от места, дълбоко под земната кора или дори от горната част на мантията. Много некове са до голяма степен, или изцяло, съставени от фрагментиран вулканичен материал от всякакъв вид. Нек, който носи особено силен отпечатък от експлозивни ерупции на богата на газове магма се наричат диатрема.[5] Скалните породи, които образуват нековете обикновено са силно модифицирани от постмагматични газове и течности, преминаващи през канала. Много често нековете представляват структури, богати на различни руди.[6]
Големи количества некове, включително и диатреми, се срещат по цялото земно кълбо, като особено много са в западната част на САЩ, в Германия, Южна Африка, Танзания, и Сибир.[5] Най-голямото количество некове, концентрирани на едно място са тези на платото Антрим в Северна Ирландия.[8] Едни от най-големите и известни некове в света са:
В България има няколко по-изявени некове. Този на Челопешкия вулкан е изграден от лавови брекчи (андезити до шошонити и латити).[10] Воздолският нек също е изграден от лавови брекчи с късове от 20 до 80 cm, споени с лавов материал. В спойката в източната му периферия се появява седиментен материал (пясъчници до гравелити). Количеството на тази седиментна спойка се повишава към краищата на тялото, където той формира малки лещи и слоеве. Това показва наличие на седиментация по времето на образуването му, както и началото на неговата денудация и преотлагане под формата на късове в по-младите пясъчници.[11]
|