Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Въздушни лагери са лагери, при които двете движещи се една спрямо друга повърхности на лагера са отделени с тънък слой от сгъстен въздух. При това двете повърхности не се допират. Тъй като няма контакт между повърхностите, се избягват традиционните проблеми на триене, износване и необходимост от нанасяне на смазващ материал. Предпочита се за изработка на прецизни обработващи и измервателни машини и може да работи при високи скорости.
Различават се аеродинамични лагери, които създават сами въздушния слой при движението си и аеростатични лагери, при които този слой се създава от външно подаван сгъстен въздух. При аеродинамичните лагери не е необходимо подаването на сгъстен въздух, но при определени ниски скорости има контакт и от там износване на повърхностите.
Въздушните лагери са вид плъзгащи лагери, при които смазващото средство е въздушният слой, който се получава от сгъстения въздух. Този сгъстен въздух създава въздушна възглавница, която носи натоварването на лагера. Сгъстеният въздух се подава от компресор към лагерното тяло, разпределя се през отвори равномерно между двете повърхности. Въздушната възглавница, която се получава между двете повърхности в стандартния случай е от порядъка на 5 до 15 микрона. При по-груби повърхности тази височина трябва да е по-голяма, което води до по-голям разход на сгъстен въздух.
В зависимост вида на движението има основно два вида: въртящи се (шпиндели) и линейни (направляващи).
Подаването на въздуха между подвижните елементи на лагера може да става по няколко различни метода:[1]
Въздушни лагери се използват в различни области на техниката: