Въоръжени сили на Република Сръбска

Въоръжени сили на Република Сръбска
Војска Републике Српске ((sr))
Герб на въоръжените сили
Ръководство
СедалищеБаня Лука, Република Сръбска
ГлавнокомандващРадован Караджич (1992-1996)
Началник-щабРатко Младич (1992-1996)
Личен състав
Редовни80 000
История
Война в Хърватия (1991-1995)
Война в Босна и Херцеговина (1992-1995)
Въоръжени сили на Република Сръбска в Общомедия
Емблема

Въоръжените сили на Република Сръбска (на сръбски: Војска Републике Српске) е армия на самопровъзгласилата се Република Сръбска, която съществува в периода от 1992 до 2006 година. През 2003 година започва процес на сливане във Въоръжените сили на Босна и Херцеговина, който завършва през 2006 година. До август 1995 година армията на РС разполага с около 80 000 офицери и войници.

Началник-щаб на ВРС е генерал Ратко Младич [1], сега обвинен в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) за геноцид, заедно с други високопоставени сръбски офицери. Младич беше арестуван в Сърбия на 26 май 2011 г.

До август 1995 година организацията на сухопътните войски е следната:

  • 1-ви Краински корпус
  • 2-ри Краински коорпус
  • Сараевско-Романийски корпус
  • Източно-Босненски корпус
  • Дрински корпус
  • Херцеговински корпус

Специални отряди в армията на Република Сръбска в сила по време на войната в Босна:

Чуждестранни доброволци

[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната в Босна към армията на Република Сръбска се включват доброволци от Русия, Гърция, България, Полша, и др.

M-77 Oganj
M-84
ZSU-57-2
ZiS-3
M-46

БТР и Бойни машини на пехотата

[редактиране | редактиране на кода]

Реактивна система за залпов огън

[редактиране | редактиране на кода]
  • M63 „Пламен“
  • M77 „Огън“
  • M87 „Оркан“

Противотанкови управляеми ракети

[редактиране | редактиране на кода]

Противотанкови оръдия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Zastava M70
  • Zastava M72
  • Zastava M84
  • Zastava M76
  • М-79 Оса
  • М80
  1. THE INTERNATIONAL CRIMINAL TRIBUNAL FOR THE FORMER YUGOSLAVIA – Case No. IT-95-5/18-I. UN – ICTY. 2007. Архивирано от оригинална на 19 септември 2007.