Вярата е пълно упование или доверие в човек, предмет или е неосновано убеждение. Тя може да се отнася към определена система от религиозни убеждения[1]. Еволюционният биолог и автор Ричърд Доукинс определя вярата като „...да си убеден в нещо не само независимо от доказателствата, ами точно заради липсата на доказателства“.[2] Понятието „вяра“ има множество конотации и се използва по различни начини, често в зависимост от контекста.
Вярата според християнството[3] „е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“
Вярата е това нещо, чрез което хората, като част от материалния свят, разбират Бога, който е в една по-висша действителност – духовната.
Според Библията и всички монотеистични духовни книги, духовната действителност има пряка видимост и достъп до материалната. Докато за да може материалната действителност (или неин представител) да разбере какво се случва в духовната действителност, може да стане само и единствено чрез вярата.
11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат.
1:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят
:5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете
:13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.
2:14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 2:17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
Според Петър Дънов вярата е „Да вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил, и другояче не могат да станат.“, „Упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“ и „Закон за освобождение от ограниченията.“[4]