Гай Валерий Пудент

Гай Валерий Пудент
римски политик
Роден	II век Алжир
Починал	III век
Семейство
Род	Валерии
Гай Валерий Пудент в Общомедия

Гай Валерий Пудент (на латински: Gaius Valerius Pudens) е политик, сенатор и суфектконсул на Римската империя. Произлиза от Cuicul (днес Джемила в Северен Алжир)^[1] в римската провинция Нумидия и е от знатния римски род Валерии.

По времето на император Септимий Север (193 г.) той става управител (legatus Augusti pro praetore) на Долна Панония. Преди 197 г., вероятно през 194 г., е суфектконсул и след това през 197 – 198 г. консулски управител на Долна Германия. От 202 до 205 г. той е управител на римската провинция Британия. На този пост сменя Вирий Луп (197 – 202). Управлява провинцията до 205 г., когато е сменен от Луций Алфен Сенецион (205 – 207) г.

През 210/211 г. е проконсул на Африка. Тертулиан пише, че той се отнася добре с християните в Африка. Вероятно е римски управител (legatus Augusti pro praetore Thraciae) на провинция Тракия по времето на август Каракала през 213 – 216 г. според непълен надпис от с. Исперихово^[2].

Бележки

1. Anthony R. Birley. Septimius Severus, the African Emperor стр. 172. Ed. Routledge. ISBN 0-415-16591-1
2. IGBulg III, 1323

Източници

• Anthony Richard Birley, The Roman government of Britain, Oxford University Press, 2005, ISBN 0-19-925237-8
• Anthony R. Birley. Septimius Severus, the African Emperor p. 172. Ed. Routledge. ISBN 0-415-16591-1
• Lambertz: Valerius 322). In: Paulys Realenzyklopädie der klassischen Altertumswissenschaft, Bd. VIII A, Sp. 214 – 216.
• Тертулиан, ad Scapulam 4. CIL 08, 11999 (p 2397)^{[неработеща препратка]}
• CIL 3, 10396^{[неработеща препратка]}
• CIL 8, 11999^{[неработеща препратка]}
• CIL 8, 12006^{[неработеща препратка]}
• CIL 13, 08824^{[неработеща препратка]}
• CIL 3, 10438^{[неработеща препратка]}
• Ботева, Д. Долна Мизия и Тракия в Римската имперска система (197 – 217/218 г. сл. Хр.). Ун. Изд. Св. Климент Охридски, София, 1997.
• Stein A. Römische Reichsbeamte der Provinz Thracia, Zemaljska Štamparija, 1920.
• Mihailov G. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. I-V, Sofia, 1958 – 1997.