Галичник

Галичник Галичник
— село —
Панорама към Галичник
Галичник 41.594167, 20.653056
Страна	Северна Македония
Регион	Положки
Община	Маврово и Ростуше
Географска област	Река
Надм. височина	1270 до 1450 m
Население	3 души (2002)
Пощенски код	1254
Галичник в Общомедия

Га̀личник (на македонска литературна норма: Галичник) е село в западната част на Северна Македония, община Маврово и Ростуше. Селото е архитектурен резерват и на практика е без жители. Галичник заедно с Лазарополе традиционно е един от мияшките центрове. Селото е известно с обичая Галичка сватба.

География

Селото е разположено в областта Река на Галичката река в западните склонове на планината Бистра, над каньона на река Радика на надморска височина от 1270 до 1450 метра. До Галичник може да се стигне по 21-километров асфалтов път през Бистра от Мавровското езеро, по 1-километров черен път от Росоки или по пътека от село Янче, разположено край Радика. На 10 километра от Галичник е Бигорският манастир „Свети Йоан“.

История

В Османската империя

Галичник в 1908 г. Фото Георги Трайчев

Според местни легенди, отразени в доклад на Сребрен Поппетров от 1916 година, галичани са се преселили от Солунско, района на река Галик, през Средновековието.^[1]

За пръв път селото се споменава през XIV век. В османо-турски документи от втората половина на XV век Галичник е посочено като дервентджийско село, състоящо се от 9 домакинства.^[2]

Църквата „Света Петка“ е от 1807 година.^[3][4] В края на XIX век Галичник е голяма българска паланка, като жителите ѝ се занимават със зидарство и животновъдство – предимно отглеждане на овце. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Галешник (Galechnik) е посочено като село с 500 домакинства с 1482 жители българи.^[5]

В 1876 година жителите на Галичник активно се включват в борбата срещу гръцкия владика Антим Дебърски. Един от лидерите на българското движение Кузман Макриев е временно затворен от властите.^[6]

В края на XIX век в Галичник се установяват агенти на сръбската пропаганда, за известно време функционира и сръбско училище. В 1892 година двама местни сърбомани подпалват българското училище в селото, за което са наградени с голяма сума от сръбската държава.^[7] В 1897 година галичани с големи усилия и въпреки трудностите, създавани от сърбоманите в паланката, успяват да издействат султански ферман за построяване на третокласно българско училище в Галичник. На 11 май 1898 година е извършено освещаване на основите на българското училище, на което Кузман Макриев държи реч, в която казва: „Да възкръсне Бог и да разточат ся врази его. Тако да погибнет гърците и сърбите от лица Божия, а българите да возвеселят ся. Работете, ратници, имайте кураж и във всичко ще успеете“.^[8] През 1900 година училището е завършено и на него е поставена мраморна плоча с надпис „Емиру Ферман хазрети падишахъмъс султан Абдул Хамид Хан II. Българско третокласно училище „Св. Кирил и Методий“.^[9]

Завеждане на булката на чешмата Упия в Галичник. Фото Георги Трайчев

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 3300 жители, всички българи.^[10]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Галичник е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 605 къщи.^[11]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Галичник има 4840 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.^[12] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки обаче в 1904 година в Галичник има 23 сръбски къщи.^[13]

• Писмо от Шопов до княжеския дипломатически агент в Цариград Иван Ст. Гешов, с приложени заплашителни телеграма и писма от прочутите дебърски разбойници Хасан Калош и Тахир Тола, изпратени до българите в Галичник, 6 март 1903 г.
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

• Писмо до екзарх Йосиф I Български от енориарши от село Галичник, 1893 година
• 
• 
• 

На 4 май 1909 година председателят на българската община в Галичник, отец Амвросий е убит от агент на сръбската пропаганда.^[14]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Галичник има 560 български екзархийски и 20 патриаршистки къщи (от 1892 г.). В селото работи сръбско училище с 1 учител, 1 учителка и 22 ученици.^[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година 142 души от Галичник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[16]

Над 17 души родом от Галичник, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.^[17]

В Сърбия и Югославия

Шифрована телеграма от галичкия сръбски управител, 25 септември 1915 г., точно преди намесата на България в Първата световна война

Тържествена литургия в 1916 година по случай една година от освобождението на Галичник по време на Първата световна война. На първия ред четвърти отляво е кметът Апостол Христов

Открит лист от Галичнишкото околийско управление на бирника Кръсто Миронов от Тресънче, 1916 г.

Галичник, 14 юни 1928 г.

Типична галичка къща, 1930 г.

Църквата „Св. св. Петър и Павел“ (1932 – 1933)^[3] с паметника на Георги Пулевски

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Кралство Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Галичник като българско село.^[18]

Както и другите села в Мала Река, Галичник е център на непрестанна миграция през XIX и ХХ век. В края на XIX век, до 1918 от Галичник се изселват 197 семейства. По-голямата част от тях се заселват в България (70 семейства), а останалите – в Скопие (38 семейства), Румъния (12 семейства), Белград (10 семейства), Египет (8 семейства) и другаде. Традиционни занаяти на по-голямата част от изселниците са млекарството и строителството.^[19]

По време на Втората световна война, когато районът е под италианска и албанска окупация, значителна част от галичани се преселват в зоната, администрирана от български власти. В края на 1944 в село Породин е убит без съд и присъда от партизаните местният жител с българско самосъзнание Чицко Андонов.^[20] През втората половина на ХХ век продължават процесите на изселване на местните жители. Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители македонци.^[21]

Националност	Всичко
македонци	3
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

Личности

 Основна статия: Галичани (реканци)

Галичник е един от основните центрове на Дебърската художествена школа – от Галичник е големият български зографски род Фръчковци и много други строители, резбари и зографи, сред които видно място заема Макрий Негриев. Партений Зографски е видна фигура на българското църковно движение по време на Възраждането, дойрански епископ и книжовник. В Галичник е роден строителят, революционерът и ранен македонист Георги Пулевски. От Галичник е и видният български индустриалец Аврам Чальовски, известният югославски художник Лазар Личеноски и други.

Други

На Галичник е наречена улица в София (Карта).

Външни препратки

• Портал за Галичник
• Сайт за областта Река Архив на оригинала от 2008-07-06 в Wayback Machine.
• Галичка сватба. Обичаи, разказани от Санда Гиновска и записани от Коста Църнушанов. в: Македонски народни песни. I изд. С., 1956, с. 352 – 359
• Милков, Христо. Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. // Военноисторически сборник 60 (4). 1991.
• Пет минутен цветен филм за Галичник от 1939 или 1940 година
• Марко Григоров от с. Тресонче, Реканско, Вардарска Македония – „Говорът на Малореканците (Мияците) в Дебърско“
• „Пет писма и една телеграма (закани) от дебърските разбойници Тахир Тола и Хасан Калош до Галичник (галичките кехаи и Тръпко Джинов)“, Солун, 1903 година
• "Narodne pesme bugarske (iz Galečnika)", публикувано в сп. "Kolo; Članci za Literaturu, Umetnost; Narodni Život", knjiga IV/V, Zagreb, 1847 година

Бележки

1. Централен военен архив, ф. 1546, оп.2, а.е. 21, л. 41 гръб-42, Тодоровски, Глигор. Малореканскиот предел. Општествено-економски и просветни прилики во 80-те години на XIX век до крајот на Првата светска војна, Скопје 1970, с. 14
2. Тодоровски, Глигор, пос. съч., стр. 14
3. Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-06-20 в Wayback Machine.
4. Масонски симболи во црквата „Света Петка“ // Македонска нација, 18 август 2009 г. Посетен на 4 март 2014 г.
5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174 – 175.
6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 219.
7. Тодоровски, Глигор, пос. съч., стр. 202
8. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 220.
9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 221.
10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
11. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
13. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
14. Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Нови документи, София 1995, стр. 481.
15. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
17. ДВИА, ф. 39
18. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
19. Тодоровски, Глигор, пос. съч., стр. 86
20. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 486.
21. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007