Галюн

Галюн на носа на кораба „Васа“ (XVII век). Две седалки са разположени от двете страни на бушприта.

Галю́н (на нидерландски: galjoen – „нос на кораба“[1]) е първоначално свес на носа на ветроходен кораб, където се поставя носовото украшение на съда[1].

Традиционно на същия свес (между княвдигета и бордовете на кораба) се намират и отходните места за екипажа[2][3], затова понастоящем „галюн“ се нарича тоалетната на кораба[4].

Различават се следните видове: морски галюн и щормов морски галюн. Последният има седалка и мрежа.

Във военноморския флот на СССР и Русия с термина „галюн“ се обозначава всяко специално предназначено място за задоволяване на естествените нужди, както на кораба, така и на сушата (а в морската авиация – и бордовата тоалетна на самолета).

На корабите галюните се промиват със задбордна вода, отпадъците, като правило, се натрупват във фекална бака (танк), който се изпразва и промива при намиране на кораба в открито море (в пристанищата изхвърлянето на отпадъците е забранено). При съвременните кораби отпадъците не се изливат зад борда.

При подводниците фекалните баки се продухват със сгъстен въздух.

Използване като тоалетна

[редактиране | редактиране на кода]

Отходното място на ветроходен кораб от XVIII век представлява седалка с отвор отдолу и се намира на открит участък от палубата. Мястото е много опасно за човек, тъй като е отделено от морската стихия само с тънки перила или опънати въжета[5]. Нерядко моряците са отмивани от силна морска вълна, за това и матросите не харесват галюните и, не желаейки да рискуват живота си напразно, някои моряци предпочитат да се облекчат някъде зад някое оръдие или да се скрият в някой тъмен ъгъл на трюма[5]. В Руския морски устав от 1720 г. е определено, че корабният профос следи за чистотата на борда и задържа виновните за създаването на антисанитарни условия[5]. Но даже рискът да бъдат наказани не винаги може да накара моряците да престанат да избягват отходното място на носа на кораба[5].

Офицерите не използват матроските галюни. Галюнът за старшите корабни чинове е много по-безопасен, отколкото матроските галюни[5]. Така например, в кърмовата част на дървения ветроход има пристройки във вид на кръгли еркери отстрани на кърмата на съда. В единия се съхраняват навигационните прибори и морските карти, а в другия има затворена кабинка за офицерска тоалетна[5].

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Гальюн//Малый энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. — 2-е изд., вновь перераб. и значит. доп. — Т. 1—2. — СПб., 1907—1909.
  2. ↑ Гальюн//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. — СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911—1915.
  3. ↑ Станюкович К. М. Словарь морских терминов, встречающихся в рассказах.
  4. ↑ Финский капитан застрял в гальюне. И посадил на мель паром с пассажирами // Архивиран от оригинала на 2011-09-12. Посетен на 2011-08-20.
  5. ↑ а б в г д е Гальюн на деревянных кораблях парусного флота // 2016-10-04. Архивиран от оригинала на 2021-08-23. Посетен на 2021-08-23. (на руски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гальюн“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​