Геокешинг (на английски: geocaching), от Geo – Земя и cache – тайник, буквално земен тайник, е игра, в която участниците използват GPS приемник или друга навигационна техника, за да крият и откриват различни по големина контейнери (наричани „геокешове“ или просто „кешове“, на английски: geocaches или caches) практически навсякъде по света.
Типичният геокеш е малък водонепроницаем контейнер, съдържащ дневник (logbook) и „съкровище“ – обикновено някакви играчки или дребни предмети с незначителна парична стойност. Има скрити геокешове в над 100 държави по света и на всички седем континента, включително Антарктида[1].
Геокешингът е подобен на играта letterboxing, която има 150-годишна история, но която не е развита в България изобщо. Геокешингът възниква скоро след премахването на т.нар. избирателен достъп (на английски: Selective Availability) до GPS в 00:00 часа Координирано универсално време на 2 май 2000, тъй като повишената точност на системата позволява поставянето и последващо локализиране на малки контейнери. Първото документирано поставяне на геокеш е извършено на 3 май 2000, от Дейв Улмър (Dave Ulmer). Координатите на мястото се публикувани в Usenet новинарската група sci.geo.satellite-nav [2]. До 6 май 2000, кешът е открит два пъти, но само едното от двете посещения е отразено в дневника на кеша.
Първоначално играта се нарича GPS stash hunt или gpsstashing. Това обаче е променено след обсъждане в дискусионната група gpsstash на eGroups (сега Yahoo!). На 30 май, 2000, Matt Stum предполагайки, че „stash“ може да носи негативни конотации, предлага вместо това да се използва „geocaching“.[3]
Година | Геокешове | |
---|---|---|
Публикувани | Активни | |
2002 | 4 | 2 |
2003 | 1 | 0 |
2004 | 0 | 0 |
2005 | 6 | 4 |
2006 | 25 | 16 |
2007 | 56 | 27 |
2008 | 114 | 77 |
2009 | 154 | 92 |
2010 | 219 | 131 |
2011 | 219 | 139 |
2012 | 435 | 259 |
2013 | 381 | 253 |
2014 | 283 | 205 |
2015 | 296 | 245 |
2016 | 313 | 252 |
Първият известен геокеш в България е GCRILA и е поставен от играч с псевдоним Virag Tibor (най-вероятно чужденец) на 30 март 2002 г. в района на Рилския манастир. До края на 2002 г. на www.geocaching.com са регистрирани още 3 кеша. През 2003 – 2005 година броят на кешовете нараства незначително, което най-вероятно е свързано с факта, че любителските GPS-приемниците като цяло са непопулярни в България най-вече поради високата си цена и липсват активни български участници. От 2006 г. интересът към играта в България се засилва значително. Статистика на геокешовете в България, регистрирани на www.geocaching.com по години:
По-пълни и актуални статистични данни за българските геокешове може да се намерят на www.geocaching-bg.org – официалния сайт на българската геокешинг общност.
През май 2008 е отсечена и първата българска геомонета – „Bulgarian mystic geocoin“. Геомонетата е с формата на седемлъчевата бронзова розета от Плиска, открита при разкопки през 1961 година (датирана към 7 – 9 век). Геомонетата е проследима на www.geocaching.com.
За създаване на традиционен геокеш, играчът скрива водонепроницаем контейнер, съдържащ дневник (евентуално молив или химикал) и разни дребни предмети или друг вид „съкровище“. След това заснема координатите на скривалището и заедно с допълнително описание на мястото (напр. история, указания, подсказвания и др.) ги публикува в Интернет, на някой от специалните сайтове, посветени на играта. По този начин останалите участници имат възможност да вземат координатите от сайта и да търсят кеша, използвайки ръчен GPS приемник. Откривайки кеша, играчът записва посещението си в дневника и на сайта, от който е взел координатите. Ако желае, играчът може да вземе нещо от кеша, като в замяна също трябва да остави някъкъв предмет (със същата или по-висока стойност). По този начин, за следващите играчи, които ще намерят кеша, също има „съкровище“, което да открият.
Обикновено „съкровищата“ в кеша нямат висока парична стойност, но може да имат емоционална стойност за този, който ги намери. В допълнение към дневника, съдържанието на кеша може да бъде необичайни и/или интересни монети, малки играчки, значки, CD, книги и др. Често, в кеша могат да бъдат открити специални предмети, всеки от които има свой собствен уникален номер, благодарение на който е възможно да бъдат проследявани. На английски тези предмети се наричат trackables („проследими“). Това са т.нар. „пътешественици“ (на английски: travel bugs) и геомонети (на английски: geocoins), които се местят от един кеш в друг, а пътешествието им може да бъде регистрирано и проследено онлайн. Понякога, играч който създава кеш, може да остави в него и предмети с по-висока стойност като специална награда за играча, който пръв намери кеша, или ако кешът е скрит на труднодостъпно място и/или изправя търсещия пред някакво по-голямо предизвикателство.
Самите геокешове могат да бъдат с различна големина – от кутийка за фотографска лента (която е твърде малка, за да съдържа нещо друго освен малък дневник) до кутии с наистина много големи размери.
Хората, които не са запознати с играта, обикновено са наричани гео-мъгъли или просто мъгъли, като терминът е заимстван от книгите за Хари Потър. На английски се използва и терминът „muggled“, ако кеш бъде унищожен или откраднат. Геокешър, който открие, че даден кеш е унищожен или откраднат, би следвало да отбележи на сайта, където е публикуван кешът, че той има нужда от поддръжка. По този начин собственикът на кеша получава съобщение, че кешът трябва да бъде поправен или възстановен. В случай, че собственикът на кеша няма възможност да възстанови липсващ кеш, същият може да бъде „осиновен“ или в краен случай ще бъде архивиран (деактивиран).
Съществуват различни видове кешове. Някои са изключително лесни и могат да бъдат „открити“ много бързо, докато играчът просто минава случайно в близост до мястото („drive-bys“, „park 'n' grabs“ („PNGs“) или „cache and dash“). Други кешове са много трудни, включително мулти кешове, състоящи се от няколко отделни етапа [4]. Има примери за кешове, които се намират под вода[5][6], на дърво, на височина 15 m [7], високо в планина [8], на континента Антарктида [9] и отвъд Арктическия кръг [10]. Има скрит геокеш и на връх Еверест, на височина 7570 метра надморска височина. [11]. Всеки от сайтовете, на които се публикуват геокешове, следва собствена политика какви точно кешове да приема за публикация (например Geocaching.com не публикува нови уебкам, виртуални или подвижни геокешове).
Някои от възможните типове геокешове са (неизчерпателен списък):
Геокешинг без разпечатки (Paperless geocaching) е процесът на използване на PDA или друго електронно устройство с цел да се играе, без да е необходимо разпечатване на описанията на геокешовете. Също така, по този начин играчите получават възможност да поиграят, ако неочаквано имат свободно време и имат със себе си описанието на кешовете в съответния район.
Поради самото естество на играта, ако не се спазват определени правила, играчите може да застрашат самите себе си, други играчи или странични хора, които не участват в играта. Geocaching.com има насоки за скриване на кеш който се публикува на сайта. Други сайтове, като Terracaching.com и Geocaching with Navicache.com, имат свои собствени правила, относно приемливите за публикуване кешове. В САЩ много институции също имат приети правила, относно поставянето на кешове на територия, която е тяхна собственост или под тяхно управление.
В случаите, когато кешът е скрит в оживен район, търсенето на кеша изисква много търпение, такт и майсторство, така че да не се привлече вниманието на незапознатите с играта (т.нар. мъгъли). Обикновено това се отчита, както от скриващия кеша, така и от тези които го търсят впоследствие. Недостатъчното внимание в това отношение, може да предизвика излишна паника и намеса на полицията, провокирана от „подозрителните“ действия на играчите. Има известни случаи, когато се е стигало до намеса на анти-бомбените отряди на полицията, които в крайна сметка откриват безобиден кеш[12] или директно го унищожават[13].
Има голям брой сайтове, на които може да се публикуват геокешове. Първият и най-големият от тях е Geocaching.com, който се появява през 2000 г. Този сайт има регистрирани членове от цял свят и стотици хиляди публикувани кешове. Геокешовете се одобряват за публикуване от доброволци, организирани на регионален принцип. Сайтът е насочен към това, да популяризира спорта геокешинг като занимание за цялото семейство. Освен платеното членство (premium membership) на сайта, е възможно и обикновено, безплатно членство, което осигурява достъп до почти цялата богата база данни с кешове. Разликата е, че платеното членство дава някои предимства от гледна точка на функционалност на сайта – напр. по отношение практикуването на геокешинг без разпечатки, както и достъп до определен брой кешове, които са достъпни само за платените членове.
Следващият сайт, който предлага собствена база данни с кешове е Geocaching with Navicache.com. Започвайки като регионален списък с кешове около февруари 2001 г., Navicache.com бързо набира популярност всред играчи, които търсят по-малко рестриктивни алтернативи за публикуване на кешовете си в сравнение с наличните към онзи момент. Сайтът продължава да се разраства и макар че част от публикуваните кешове могат да бъдат открити публикувани и на други сайтове, Navicache.com предлага и голям брой уникални кешове. За разлика от комерсиалните сайтове, Navicache.com публикува почти всички видове кешове и в никой случай не изисква такса за достъп до базата данни. Принципно всички предложени за публикуване кешове минават процес на проверка и верификация, но правилата, които се следват, са доста либерални.
Алтернативен сайт е и TerraCaching.com, чиято цел е да привлича играчи, които публикуват и търсят кешове, които по някакъв начин са с по-високо „качество“. За целта играчите оценяват откритите от тях кешове.
В САЩ, където се хостват повечето от сайтовете, публикуващи кешове, координатите на кеша не са защитени, но самата информация за кеша е.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Geocaching в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |