Георг Кристоф Лихтенберг Georg Christoph Lichtenberg | |
германски математик, физик, астроном и писател | |
Георг Кристоф Лихтенберг (ок. 1790) | |
Роден | |
---|---|
Починал | 24 февруари 1799 г.
Гьотинген, Свещена Римска империя |
Погребан | Гьотинген, Федерална република Германия |
Религия | атеизъм |
Националност | Германия |
Учил в | Гьотингенски университет |
Работил | математик, физик, астроном |
Научна дейност | |
Област | физика, математика и астрономия |
Работил в | Гьотингенски университет |
Литература | |
Период | 1776 – 1799 |
Жанрове | литературна критика, афоризъм, стихотворение |
Направление | Просвещение |
Известни творби | Афоризми |
Семейство | |
Съпруга | Маргарете Келнер |
Деца | 6 |
Георг Кристоф Лихтенберг в Общомедия |
Георг Кристоф Лихтенберг (на немски: Georg Christoph Lichtenberg) е германски математик, физик и астроном. Той е първият немски професор по експериментална физика в епохата на Просвещението. Смятан е за създател на немскоезичния афоризъм.
Роден е на 1 юли 1742 г. в Обер-Рамщат близо до Дармщат, Свещена Римска империя (днес в Германия), като 17-о дете в дома на протестантски пастор. През 1745 г. семейството се преселва в Дармщат. Като дете Лихтенберг развива сколиоза, която довежда не само до голяма гърбица и спиране на телесния растеж, но все повече затруднява неговото дишане и му причинява болки. До десетата си година момчето взима частни уроци в родния си дом, а през 1752 г. постъпва в дармщатското педагогическо училище. За усърдието и интелигентността му многократно е отличаван.
Лихтенберг завършва училището през 1761 г. Със стипендия от ландграфа следва от 1763 до 1767 г. в Гьотингенския университет математика, физика, гражданска и военна архитектура, английски език и литература, европейско странознание, дипломация и философия. През следващите години извършва астрономически наблюдения в старата обсерватория в Гьотинген. След като завършва обучението си, предприема две продължителни пътувания в Англия, които обогатяват знанията и светогледа му.
През 1770 г. Лихтенберг става професор по физика, математика и астрономия в Гьотингенския университет. Занимава се също с философия, теология, литературна и художествена критика. Като учен Лихтенберг си създава известност с лекциите си по експериментална физика, като прави опити с помощта на най-модерна за времето апаратура. Така открива електрическите фигури, наречени Фигури на Лихтенберг. Въвежда наименованието на електрическите полюси със знаците „+“ и „–“ (положително и отрицателно напрежение). Това е историческото значение на Лихтенберг като физик. Преди него за електричеството е имало други обозначения – „стъклено“ и „гутаперчово“, „кехлибарено“ и „вълнено“, което е създавало объркване.
Като критик и есеист Лихтенберг се приближава до Лесинг по широтата на философските си възгледи и независимите изискани критически съждения. Неговата творба „Обяснения за Хогарт“, полемичните му статии и бележки, в които иронично порицава сантименталното фантазьорство и всякакъв род мистицизъм и шарлатанство от епохата на Бурни устреми, го представят като първокласен хуморист и сатирик, смятан за немския Суифт.
Умира на 24 февруари 1799 г. в Гьотинген на 56-годишна възраст.
От най-ранна възраст до края на живота си Лихтенберг води записки, на които главно дължи посмъртната си литературна слава. Произведенията му са признати за много значими от Гьоте, Хайне, Шлегел, Новалис.
„ | Кант, вече в края на дните си, изключително високо цени Лихтенберг, а личният му екземпляр на неговите „Афоризми“ бил буквално изпъстрен с бележки, написани с червено и черно мастило. Шопенхауер смята Лихтенберг за мислител в пълния смисъл на думата – мислещ за себе си, а не за потребностите на публиката. Ницше наред с Екермановите „Разговори с Гьоте“ поставя „Афоризми“ на Лихтенберг в „съкровищницата на немската проза“. А през 1878 г. Вагнер признава, че в тях вижда предшественик на собствените си теории... | “ |
Андре Бретон |
|
|