Георге Мурну George Murnu | |
румънски историк и поет | |
Роден | |
---|---|
Починал | 17 ноември 1957 г.
|
Учил в | Букурещки университет |
Партия | Желязна гвардия |
Георге Мурну (на румънски: George Murnu; на арумънски: Ioryi al Murnu) е румънски археолог, историк, поет и преводач от арумънски произход, академик на Румънската академия.
Роден е в 1868 година в колибите Брази на берското влашко село Доляни в семейството на румънския учител Йоан Георгиаде Мурну и Екатерина Смичеянул.[1] Учи в румънско начално училище, в гръцката гимназия в Ксанти и в румънската гимназия в Битоля и в Букурещкия университет. В 1893 година на 25 години Мурну става преподавател в университета в Яш и след това с държавна стипендия заминава за специализация в Мюнхен. След като защитава докторат по филология се връща в Румъния. Мурну оглавява катедрата по археология в Букурещ. В 1909 година става ръководител на Националния археологически музей в Букурещ.
В 1911 година в Букурещ заедно с Йон Фоти издава „Ревиста Балканика“.[2] Мурну е член на Обществото за македонорумънска култура. В 1912 година подписва мемоара на Обществото „Македония на македонците“, с който се иска Автономна Македония, тъй като областта е етнически многообразна.[3] Един от представителите на македонските власи на Лондонската конференция от 1912 – 1913 година.[4]
Мурну превежда „Одисея“ и „Илиада“ на румънски. Пише поезия (буколики) и на румънски и на арумънски.
Привърженик е на крайнодясната Желязна гвардия и близък приятел с ръководителя на сепаратисткия Римски легион Алкивиад Диаманди. Избран е за член на Румънската академия.
Йоан Мурну (1848 – 1921) | |||||||||||||||||||||||||
Ари Мурну (1881 – 1971) | Георге Мурну (1868 – 1957) | ||||||||||||||||||||||||
Йон Лучиан Мурну (1910 – 1981) | |||||||||||||||||||||||||
|