Георги Бранкович

Георги Бранкович
	Георги Бранкович
моравски деспот
	Изображение на Георги Бранкович в Есфигменската грамота от 1429 г.
Управление	1427 – 1456
Наследил	Стефан Лазаревич
Наследник	Лазар Бранкович
Лични данни
Роден	февруари 1377 г.
Починал	2 януари 1457 г. (79 г.) Смедеревска крепост
Семейство
Династия	Бранковичи, Лазаревичи
Баща	Вук Бранкович
Майка	Мара Лазаревич
Бракове	първа неизвестна по име ; Ирина Кантакузина
Потомци	Елена, Мария Бранкович, Гъргур Бранкович, Стефан Бранкович, Лазар Бранкович, Катерина Бранкович
Герб
	Георги Бранкович в Общомедия

Георги Бранкович или деспот Георги е балкански владетел, наследил Моравско и Косово от Стефан Лазаревич, изпърво княжество, а след битката при Анкара – деспотство.

Георги Бранкович е прапрадядо на великия княз Теодосий I на Влахия, който издигнал Куртя де Арджеш като престолнина.

Извори

В османските източници, деспот Георги е познат като Вълкоглу. Заедно с Янку (Ян Хуниади) води солидна кореспонденция с караманския бей. Ето какво пише караманският бей на двамата християнски владетели през 1443 г.:

„

Ти оттам, аз отсам, да нападнем. Румели да бъде твоя, Анадолът да бъде мой. На Вълкоглу да дадем също неговия вилает.

“

, като след одринския мир и отказа от престола на Мурад II в полза на сина му Мехмед II, караманският бей пише на Янку:

„

Какво чакаш, ето Османоглу полудя. Той даде трона си на единия си син. А самия сред песни и жени яде и пие и ходи по лозя и градини. Той се оттегли от властта. Сега е тъкмо случай за теб и за мен.

“

, като се обръща и към Вълкоглу:

„

Какво се оглеждаш? Какво чакате? По-добър случай против турчина няма да ви се удаде.

“

^[1]

Живот и дела

Георги, срещан в историческата литература и като Джурадж, Джурдже, Гюрг, е син на Вук Бранкович (Вълкашин Бранков) и Мара, дъщерята на княз Лазар.

Георги има разпра със своя вуйчо Стефан Лазаревич за властта над сръбските земи. В крайна сметка Стефан го признава за свой наследник и му предоставя управлението на част от Моравска Сърбия.

През 1426 г. и двамата бягат от османците в Кралство Унгария и признават върховната власт на император Сигизмунд. Когато Стефан умира през следващата 1427 година, Георги Бранкович става сръбски деспот, но още през 1428 г. е принуден да плаща данък на османците. През 1435 г. той дава и дъщеря си Мара за съпруга на султан Мурад II.

През 1439 г. Мурад II напада Сърбия и превзема Смедерево, където Бранкович е преместил своята столица. Според Ян Длугош Мурад II пленява, ослепява и кастрира неговите синове Григорий Бранкович и Стефан Бранкович.^[2] Деспот Георги заедно със сина си Лазар Бранкович отново да търсят спасение в Унгария. На следващата година османците превземат Белград, а през 1441 г. и Ново Бърдо. В Унгария имотите на Бранкович са конфискувани и той се установява в Дубровник.

Във възстановената Сърбия Георги Бранкович се завръща с помощта на полския крал Владислав Варненчик и на Янош Хуняди. Заедно с тях, Бранкович участва в кръстоносния поход през 1443г. и в битките с османците включително при Ниш и Златица. Одринско-Сегедският мир удовлетворява неговите стремежи да възвърне земите и синовете си. Опасявайки се да не загуби придобитото, деспот Бранкович е неразположен към новия поход, инертен при военните приготовления. Това налага предпазливост и заобикаляне на неговите владения от страна на християнските сили, които в крайна сметка са разбити в битката при Варна през 1444 г.^[3] През 1453 г. Георги изпраща в помощ на султан Мехмед II войска под обсадения Константинопол, в състава на която бил и Константин Михайлович от Островица, бъдещият автор на Записки на еничарина.