Георги Стаматов (писател)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Стаматов.
| Георги П. Стаматов | |
 | |
| Роден | 25 май 1869 г. |
|---|---|
| Починал | 9 ноември 1942 г. |
| Професия | писател |
| Националност |  България |
| Георги П. Стаматов в Общомедия | |
Георги Порфириев Стаматов е съдия и писател в България от имигрирало семейство на бесарабски българи.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Учи в Южнославянския пансион[2] при Тодор Минков. След Руско-турската освободителна война се преселва в България с баща си юриста Порфирий Стаматов през 1879 г.[2]
Завършва военното училище в София с чин подпоручик. Служи за кратко като офицер в артилерията.[3] Завършва право[2] в Софийския университет.
Сред многото познати и приятели на Стаматов и съпругата му Верочка (Вера) е лидерът на широките социалисти депутатът Янко Сакъзов, който е женен за писателката Ана Карима, с която имат 3 деца.[4] Вера Стаматова и Янко Сакъзов обаче се влюбват и той се развежда с Ана. Стаматов хваща Вера под ръка, отвежда я при Сакъзов и си тръгва сам.[3]
Стаматов работи като съдия в Кюстендил, Трън и София.[3] След приключването на съдийската си кариера наема (през 1928 г.) за свой дом 3-тия етаж на красивата къща на улица „Юрий Венелин“ 11.
Пише основно разкази. Литературната си дейност започва през 90-те години на XIX век, дебютирайки през 1891 г. със стихотворението „Невесел е за мен денят“.[2] Първия си разказ публикува в списание „Мисъл“ през 1893 г.[2]
Сътрудничи на списанията „Мисъл“,[2] „Съвременник“,[2] „Листопад“, „Златорог“,[2] „Македоно-одрински преглед“. Близък сътрудник на Македонския таен революционен комитет в Женева. Той е и една от най-солидните връзки на комитета с руските анархисти. За кратко участва в дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Георги Стаматов е наречена улица в квартал „Надежда III“ в София (Карта).
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Разкази
- „Паладини“
- „Малкият Содом“
- „Вирянов“
- „Нарзанови“
- „Чардафон Великий“
- „Picnic“
- „Венски“
- „В миши дупки“
- „За едно кътче на душата“
- „Бивши Лермонтов“
- „Старият прокурор“
- „Скитници-рицари“
- „В кабинетна мъгла“
- „Шурочка“
- „На котва“
- Други
- „Невесел е за мен денят“ – стихотворение
- „Вестовой Димо“ – книга
- „Прашинки“ (1934) – сборник
- „Рибари“ (1942) – роман
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Защо забравяме напоследък бесарабските българи?, посетен на 28 август 2018 г.
- ↑ а б в г д е ж з Г. П. Стаматов, посетен на 28 август 2018 г.
- ↑ а б в Писателят, който искаше запетайките и тиретата да говорят повече от думите – Георги Стаматов, посетен на 28 август 2018 г.
- ↑ Янко Сакъзов отнема жената на Георги П. Стаматов, посетен на 28 август 2018 г.
|
