Георги Стоилов (архитект)

Георги Стоилов
	Георги Стоилов
български архитект и политик
Роден	3 април 1929 г. Кондофрей, Царство България
Починал	14 декември 2022 г. (93 г.) София, Република България
Архитектура
Период	1954 – 2022
Известни творби	мемориал „Бузлуджа“ (1971 – 1981)
Политика
Партия	БКП (1949 – 1990), БСП (1990 – 2022)
	Депутат
	V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС
	Столична община
	Кмет на София (1967 – 1971)
	Министерство на регионалното развитие и благоустройството
	министър (1971 – 1973)
Семейство
Съпруга	Лиляна Стефанова; Кина Стоилова
Деца	Георги Стоилов

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Стоилов.

Георги Владимиров Стоилов е български архитект, партизанин и политик от Българската комунистическа партия (БКП).

Биография

Георги Стоилов е роден на 3 април 1929 г. в село Кондофрей, Радомирско.

Участва в партизанското движение по време на Втората световна война. На петнадесетгодишна възраст е партизанин в Радомирския партизански отряд (1944). Става член на комунистическия Работнически младежки съюз през 1944 г., а на БКП през 1949 г.^[1] Участва във войната срещу Германия.^[2]^[3]

След войната завършва Втора мъжка гимназия и специалност архитектура в Московския архитектурен институт (1954). Професионална кариера започва като архитект-дизайнер в „Главпроект“ (1954). В продължение на една година специализира градоустройство в Париж (1965).

По негови проекти са строени хотел „Рила“, сградата на БНР, хотелски комплекс „Орбита“ (София); на черноморското крайбрежие: международен младежки лагер, хотелите „Интернационал“, „Емона“, „Рубин“ и „Акациите“; Националния център за въздушен контрол, резидентски комплекс в Дубна, Русия. Автор и на многобройни архитектурно-скулптурни паметници като мемориалите „Бузлуджа“, „Беклемето“ и пантеона „Гургулят“.^[4]^[5]

Георги Стоилов е кмет на София (председател на Столичния градски народен съвет) от 21 септември 1967 до 11 ноември 1971 година.^[6] Този период е свързан с неколкократно увеличаване на общинския бюджет във връзка с изграждането на редица представителни съоръжения, първите от тях свързани със Световния младежки фестивал в София през 1968 година.^[6] По това време са изготвени първите проекти за Софийското метро и големите жилищни комплекси „Люлин“ и „Младост“.^[6]

Между 1971 и 1990 г. е член на ЦК на БКП.^[7] От 1971 до 1973 г. е министър на Министерство на архитектурата и благоустройството. От 1973 до 1979 г. завежда отдел „Строителство и архитектура“ при ЦК на БКП. През 1979 г. е назначен за председател на Съюза на архитектите в България, който ръководи дълги години.

Председател на Международния съюз на архитектите (1985 – 1987).^[8] Президент е на базираната в София Международна архитектурна академия от основаването ѝ през 1987 г.

Признание и отличия

Награждаван е с орден „Георги Димитров“, почетното звание „Герой на социалистическия труд“ и „Народен архитект“, както и с Димитровска награда.^[9]

През 1995 г. става почетен член на Руската художествена академия.^[10]

През 2004 г. Столичният общински съвет го удостоява със званието „Почетен гражданин на София“.^[11] Награден е с Орден „Стара планина“ I степен „за особено големи заслуги в архитектурата“ (2010).^[12]