Автор и водещ на предаването за книги и литература „Библиотеката“ по БНТ. Сценарист (заедно с Димитър Стоянович]) и водещ на телевизионната кампания „Българските събития на ХХ век“ (излъчена по БНТ1, БНТ САТ през 2009 – 2010 г.) Автор на концепцията за предаването „Аеро: Кино и книги“ по телевизия Re:TV.
Основни теми на неговото творчество са културната и идеологическа празнина в посттоталитарните общества и постоянно появяващите се контракултури; рухването на утопиите и явлението социална амнезия. Повтарящите се наративи в неговите романи и пиеси са изградени върху псевдорелигиозността и безверието, варварството и революцията, Холокоста, проблема за злото, теодицеята. В своите последни произведения той често засяга екологични теми.
„Wагон/Плуващата библиотека“, експериментална проза, 1999, С., ИК „Зелена вълна“; публикуван в „Страхът на резидента от отзоваване“, 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
„Свещена светлина“, разкази, 2009, С., изд. „Алтера“, ISBN 9789549757309
„Частите на нощта“, пиеса в стихове, пост. Явор Гърдев, 1994, Драматичен театър – Сливен, публ. в „Страхът на резидента от отзоваване“, 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
„Походът“, пост. Явор Гърдев, 1995, Драматичен театър Ловеч, публ. в „Страхът на резидента от отзоваване“, 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
„Игра на ветровете“, пиеса в стихове, 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
„Металната пчела“, пиеса в 12 картини, публ. в „Страхът на резидента от отзоваване“, 2000, С., изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
„Хиляда стъпала“, пиеса в стихове, 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
„Insula“, камерна пиеса в 10 картини, публ. в „Страхът на резидента от отзоваване“, 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
„Едип Щастливият“ (драматургичен текст в девет части с пролог), 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
„Сънят на Одисей“, пост. Явор Гърдев, 1997, ТР Сфумато, публ. в „Страхът на резидента от отзоваване“, 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
„Стриндберг в Дамаск“, в съавторство с Иван Добчев, пост. Иван Добчев, 2007, ТР Сфумато; публ. в „Драматургия Аскеер 2008“, изд. „Изток-Запад“, ISBN 9789548649056
„Завръщане във Витенберг“, в съавторство с Иван Добчев, пост. Иван Добчев, 2011, ТР Сфумато; публ. в „Драматургия Аскеер 2012“, изд. Фондация „А'Аскеер“, ISBN 9789548649094
„Злият принц“, пост. Георги Тенев, 2013, Народен театър „Иван Вазов“; публ. в „Драматургия Аскеер 2014“, изд. Фондация „А'Аскеер“, ISBN 9789548649117
„Zły książę“, Georgi Tenew, przełożyła Hanna Karpińska, В: Dialog, 2015 / 5(702), ISSN 0012 – 2041
„Книга за изгаряне“, в съавторство с Иван Добчев, пост. Иван Добчев, 2015, ТР Сфумато
„Погребението на тигъра“, фрагменти за театър, реализирани като пърформънс на покрива на Драматичен театър – Сливен, реж. Явор Гърдев, 1996
„Альоша“ – част първа от диптиха “Долината на смъртната сянка“ по романа „Братя Карамазови“ от Ф.М. Достоевски, 2003. Оригинална идея Маргарита Младенова и Иван Добчев. Сценарий Маргарита Младенова и Георги Тенев. Текст Георги Тенев.
„Иван“ – част втора от диптиха “Долината на смъртната сянка“ по романа „Братя Карамазови“ от Ф.М. Достоевски, 2003. Оригинална идея Маргарита Младенова и Иван Добчев. Сценарий Иван Добчев и Георги Тенев. Текст Георги Тенев.
„Квартет“ от Хайнер Мюлер, съвм. с Майя Стефанова, за спектакъла на Явор Гърдев, 1999, ТР Сфумато и „Квартет“, спектакъл-филм на Явор Гърдев, 2016, НДК
„Herzstück“ от Хайнер Мюлер, за спектакъла „Квартет“, пост. Явор Гърдев, 1999, ТР Сфумато
„Майсторът на гладуването“ от Франц Кафка, за спектакъла на Иван Добчев „Маестро Глад“, 2001, Малък градски театър (зад канала)
Разколников в „Болеро на самотата“ или „Разколников-обсесия“, автор и режисьор Явор Гърдев, продукция на Akademie Schloss Solitude, Щутгарт, 1998 г.
Удавникът в „О, мой роден дом“ или „Discovery Channel Redone“ (Triumviratus Art Group, Явор Гърдев, Калин Николов), 2002 г.
Телевизионният гост във „Визуална полиция“ – пърформанс-видео-мистификация на Явор Гърдев, 2005 – 2006 София, Щутгарт, Дрезден, Хановер, Хамбург, 2005 г.
„Doppelmond oder Ihre Sprache im Koerper Unserer Sprache“, съвместно с Дубравка Угрешич и Явор Гърдев, видео-пърформанс и литературно четене в Akademie Schloss Solitude, Щутгарт, 1998 г.
„Дунавски игри" – медия-мистификация, съвм. с Явор Гърдев, Списание „Едно“, 2002 г.
„Думи, звуци, образи“, литературен пърформанс, съвм. с Рана Дасгупта, Сунил Ащаниа и Калин Николов – Indian Habitat Centre, Ню Делхи, Индия, 2009 г.
Кураторски проект от 2017 г. с група XXL (с включени работи на Иван Кюранов, Косьо Минчев, Георги Ружев, Свилен Стефанов, Хубен Черкелов, Генади Гатев, Расим Кръстев, Росен Тошев).[4]
През 2013 г. представя 200 фоторепродукции[5] на мемориални плочи с имената на български войници и офицери, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война (1912 – 1913 г.) и съвпада със 100-годишнината от войните, в които са загинали българските войници и офицери и със 75-годишнината от изграждането на самия мемориал.
През август 2011 г. разказът „Завръщане в Хага“ от сборника „Свещена светлина“ е публикуван в онлайн изданието на списание „Гранта“.[6]
„Вундеркинд“ е представен през май 2004 г. съвместно с премиерата на новата програма на театър Сфумато „Долината на смъртната сянка: Альоша“ (реж. Маргарита Младенова) и „Долината на смъртната сянка: Иван“ (реж. Иван Добчев) по драматургия на Георги Тенев.
Носител е на Голямата награда „Prix Europa – най-добра европейска радиодрама“ на Берлинския фестивал (1999) за съвместния авторски проект „Атолът“, заедно с Явор Гърдев и композитора Асен Аврамов.[7]
Пиесата „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев печели Наградата за съвременна драматургия на Академия „Аскеер“ (ТБА).[11][12] Отличени са и с наградата „Елиас Канети“[13] за същата пиеса.[14]
Георги Тенев е режисьор и сценарист на филмите „Свещена светлина“ (2010)[15] и „Хубен рисува пари“ (2012).[16]
Съсценарист[17] на филма „Отчуждение“ на режисьора Милко Лазаров.
Заедно с режисьора Одриус Мицкевичус Георги Тенев е сценарист на документалния филм „Право на помилване“ (2019).[18] Филмът има световна премиера на фестивала Dok Leipzig през октомври 2019, където печели Голямата награда „Златен гълъб“[19] за най-добър филм в международния конкурс, както и наградата на международната кинокритика ФИПРЕСИ, а също и Наградата на икуменическото жури.