| Герман Германович Галинин Герман Германович Галынин | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Ваганковско гробище, Пресненски район, Русия |
| Националност | руснак |
| Учил в | Московска консерватория |
| Работил | композитор |
| Музикална кариера | |
| Стил | симфонична музика |
| Инструменти | пиано |
| Участник в | „Съюз на композиторите на СССР“ |
| Влияния | Николай Мясковски, Дмитрий Шостакович, |
| Известни творби | „Момичето и смъртта“, „Епична поема на руски теми“ |
| Награди | Сталинска награда, Държавна награда на РСФСР „Михаил Глинка“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Наталия Шумская |
| Деца | Дмитрий Галинин |
Герман Германович Галинин (на руски: Герман Германович Галынин) е руски композитор на класическа музика, ученик на Дмитрий Шостакович, лауреат на Сталинска награда.[1] Член е на Съюза на композиторите на СССР.[2]
Герман Германович Галинин е роден на 30 март 1922 г. в град Тула, в семейството на работник в Тулския оръжеен завод.[1] Остава кръгъл сирак на 7-годишна възраст и в продължение на две години скита бездомен. По някои данни той е четвъртото дете в семейството, но не е известно какво се е случило с братята и сестрите му.[3] Едва през 1934 г. е настанен в дома за сираци „Ленин“ в града.[1] По това време вече се проявяват неговите артистични способности – той рисува добре и е незаменим участник в театралните представления, но най-вече го влече музиката. По негова молба е включен към детския оркестър, където се научава да свири на пиано и на всички народни инструменти, с които разполага оркестърът.[4][5] Още тогава учителите му са изумени от оригиналния и самобитен начин, по който свири на пиано, без да е взимал каквито и да е уроци.[4] По-късно Шостакович нарича този негов маниер „хватката на Рахманинов“.[6]
Първата творба на младия композитор е „Марш“ за пиано, която се превръща в своеобразен пропуск към музикалното училище на Московската консерватория. След като учи една година в подготвителния клас, през 1938 г. Галинин е записан в основния курс. Започва да учи хармония при Игор Способин и композиция при Хенрих Литински.[1][4] Две години по-късно, през ваканцията, заминава за Тула и подарява на любимия си учител по музика Малцев малка тетрадка. Тя съдържа музиката на „Испански танц“, написана от него. Няколко дни по-късно тази музика вече се свири от оркестъра на Тулския дворец на пионерите, воден от Малцев. Година по-късно „Испански танц“ става неразделна част от музиката, написана за пиесата „Пещерите на Саламанка“, която става много популярна в Москва.[7]
През 1941 г., още първокурсник в Московската консерватория, Галинин заминава като доброволец на фронта, но дори и там не се разделя с музиката – ръководи самодейни изпълнения, композира песни, маршове и хорова музика, както и музика за драматични представления (включително комедията „Укротяването на укротителя“). Три години по-късно се завръща в консерваторията и продължава обучението си.[1][2][4]
От 1944 до 1950 г. е студент в Московската консерватория в класа по композиция на Николай Мясковски, а след това – при Дмитрий Шостакович, който високо оценява таланта му.[1] Като ученик на Шостакович, заедно с него е критикуван за „формализъм и космополитизъм“ в музиката, а Тихон Хренников остро напада неговия Първи концерт за пиано и оркестър. Това предизвиква у младия композитор нервен срив и довежда до развитието на тежко психично заболяване, което изключва всяка възможност за композиране в продължение на много години.[5] През 1951 г. Галинин е диагностициран с шизофрения, през останалите години от живота си дълго и упорито се бори със заболяването си и практически почти не пише.[2][3][8]
Галинин се жени за музиколожката Наталия Шумская и на 29 юли 1950 г. се ражда синът им Дмитрий, само ден преди рождения ден на баща му. Дмитрий тръгва по стъпките на баща си, завършва с отличие Московската консерватория и по-късно става професор в нея.[3][7]
Приятелят на Галинин, диригентът Рудолф Баршай, разказва, че веднаж двамата влизат в офиса на Централния телеграф, Галинин се оглежда и силно извиква „Сталин и Жданов са убийци!“. Тогава го хващат и затварят в лудницата, където остава няколко години. Въпреки че композиторът прекарва значителна част от живота си в болници и психиатрични клиники, той все още активно пише музика.[7]
Герман Германович Галинин умира на 18 юли 1966 г. в Москва, на 44-годишна възраст.[1][5] Погребан е във Ваганковското гробище в Москва.[3]
През 1968 г. композиторът получава посмъртно Държавна награда на РСФСР „Михаил Глинка“.[3] Името му е включено в 6-томната Музикалната енциклопедия, публикувана през 1973 г.[8]
Въпреки че произведенията на Галинин не са много, те са една от най-ярките страници на следвоенната съветска музика. Основните му произведения принадлежат към областта на хоровия, концертно-симфоничния и камерно-инструменталния жанр.[4] Основните характеристики на стила на Галинин са водещата роля на мелодичния принцип и яркият руски национален колорит.[1]
Голяма част от произведенията му са създадени по време на ученическите и студентските му години. Пише музиката към пиесата на Сервантес „Пещерите на Саламанка“ и към комедията на английския драматург Джон Флетчър „Укротяването на укротителя“ (1944), играна по фронтовите театри. През 1945 г. пише сюита за пиано, през 1946 г., Първи концерт за пиано и оркестър, през 1947 – Първи струнен квартет, 1948 – известното трио за пиано, написано като курсова работа по полифония, сюита за струнен оркестър (1949). Между най-добрите му творби е ораторията „Момичето и смъртта“, написана през 1950 г. по стихове на Максим Горки и оркестрирана от професор Юрий Фортунатов през 1963 г. Неговата „Епична поема на руски теми“ за оркестър, написана през 1950 г., през 1951 му носи Сталинска награда.[1][4][6]
В неговата музика може да се намери връзка с музиката на Александър Скрябин (в ранните сонати), Сергей Прокофиев, Шостакович, Игор Стравински (в Първия концерт за пиано и Първия квартет), Мясковски и старите полифонисти (в Сюитата за струнен оркестър), с руските народни песни (в „Епична поема на руски теми“ и един от квартетите).[6]
Галинин боледува продължително и през последните 15 години от живота си пише малко. Сред произведенията от онова време са Младежка празнична увертюра (1951), едноактната опера „Фаризет“, Втори струнен квартет (1956), Ария за цигулка и струнен оркестър (1959), три сонати за пиано (написани в различни години, комбинирани в общ цикъл през 1963), Кончерто гросо за соло пиано (1964), 2 концерта за пиано и оркестър (1946 и 1965), камерни инструментални композиции, хорове и други.[1][2][4]
Произведения[9]