Гигантска летяща торбеста катерица

Гигантска летяща торбеста катерица
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Двурезцови (Diprotodontia)
семейство:Торбести летящи катерици (Petauridae)
род:Същински торбести летящи катерици (Petaurus)
вид:Гигантска летяща торбеста катерица (P. australis)
Научно наименование
Shaw, 1791
Разпространение
Гигантска летяща торбеста катерица в Общомедия
[ редактиране ]

Гигантската летяща торбеста катерица (Petaurus australis) e дървесен[2] нощен[3] вид от подразред посуми[4][5][6][7][8][9][10][11][12] Видът е разпространен в евкалиптовите гори на източна Австралия[13] на територия от северен Куинсланд до Виктория. Местообитанията са често накъсани от естествени препятствия и се простират до няколко стотици километри от бреговете на океана. Видът като цяло е незастрашен, но отделни популации се считат за уязвими [13].

Местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Гигантската летяща торбеста катерица обитава територии разположени на 700 m над морското ниво.[14] Местообитанията на вида са разкъсани от естествени прегради и препятствия. Описани са 13 популации на вида, обитаващи три основни части от континента. Първата област на разпространение е в рамките на планинското плато Тейбъл, втората — в планинското плато Карбин, а третата живее в ивицата между Атъртън до Кирама на платото Атъртън. Общата численост на индивидите от трите основни местообитания наброява едва около 6000 екземпляра.[14] Поради опасност от унищожаване на местообитанията, Гигантската торбеста летяща катерица може да бъде класифицирана като уязвим и дори като необичайно рядък вид в зависимост от конкретната популация.

Подвидове

[редактиране | редактиране на кода]

Описани са два подвида на гигантската летяща торбеста катерица:

  • Petaurus australis australis, южен подвид, представителите му са основната част от вида.
  • Petaurus australis reginae, разпространен в Северен Куинсланд, представителите му са изключително редки.

Външен вид

[редактиране | редактиране на кода]

Гигантската летяща торбеста катерица е двуутробен вид с приблизителни размери на заек. Космената покривка на гърба е сиво-кафява и почти бяла до оранжева или жълта по корема. Притежава големи уши и дълга опашка, която достига на дължина до 48 cm.[14][15] Опашката е напълно покрита с козина и е приспособена за захващане. Дължината на тялото е по-малка от тази на опашката, като достига до 30 cm. Теглото на екземплярите е около 700 g.[14] Обикновено мъжките са по-едри от женските [13]. Притежават характерна кожна гънка, която при планиране се отваря. Същата се простира от китката на предните крайници до глезена на задните.

На външен вид много наподобява на представители на друг вид планираща катерица Petaurus gracilis, но е малко по-едър от нея. Сходен по външен вид е и с вида Petauroides volans, но този вид е по-близък до представителите на род Hemibelideus, отколкото на тези от род Petaurus.[16]

Поведение

[редактиране | редактиране на кода]

Представителите на вида са най-едрия вид от род Petaurus. Те могат да планират до 150 m.[17], скачат до 100 m[18], описан е рекорд на скок от 114 m [13]

Гигантската летяща торбеста катерица е стаден вид, който прекарва деня в хралупи в дърветата постлани с листа. Това е и един от най-гласовитите планиращи опосуми. Използват типичен за вида ръмжащ звук, който се оказва и ефективно средство за комуникация.[19] Това ръмжене се чува на разстояние до 500 m.[18]

Размножаване

[редактиране | редактиране на кода]

Периодът на размножаване е през пролетта в южните части на ареала и целогодишно на север в Куинсланд. Половата зрялост настъпва на двегодишна възраст. [13] Тогава образуват двойки и се чифтосват. Двойките са моногамни и остават заедно в периода от август до декември. [13] Новото поколение обикновено се ражда от май до септември. Остават в марсупиума за около 100 дни. Младите остават с майката още около два – три месеца след това докато не започнат сами да търсят и набавят храна.[13][18] И двамата родители се грижат за поколението.[13]

Хралупите където живеят торбестите катерици са образувани в евкалиптови дървета от вида Eucalyptus grandis.[18] Отвътре са облицовани с листа. Продължителността на живот е около 6 години.[18]

Хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Представителите на вида се хранят с нектар, медена роса, насекоми, полени и дървесни сокове от различни видове. Такива са основно дървета от родовете Eucalyptus, Corymbia, Angophora и Lophostemon.[2] Малките бозайници прегризват кората 'V'-образно кората по начин позволяващ изтичането на растителен сок.[19][20] Обикновено прегризва кората на ствола или тази на клоните.[13]

Опазване

[редактиране | редактиране на кода]

Двете основни заплахи за вида са оградите с бодлива тел и дърводобива, особено изсичането на старите дървета където те гнездят.[21] Видът е определен като незастрашен поради широкия ареал на разпространение, но отделни популации са с различна степен на опасност от изчезване. Като добавка на това няколко от териториите на обитание са защитени.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Petaurus australis (Shaw, 1791). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. ↑ а б www.environment.nsw.gov.au
  3. ↑ thewebsiteofeverything.com
  4. ↑ Gliding Possums — Environment, New South Wales Government
  5. ↑ Cronin, Leonard — Key Guide to Australian Mammals, published by Reed Books Pty. Ltd., Sydney, 1991 ISBN 0 7301 03552
  6. ↑ van der Beld, John — "Nature of Australia — A portrait of the island continent", co-published by William Collins Pty. Ltd. and ABC Enterprises for the Australian Boadcasting Corporation, Sydney, 1988 (revised edition 1992), ISBN 0-7333-0241-6
  7. ↑ Russell, Rupert — Spotlight on Possums, published by University of Queensland Press, St. Lucia, Queensland, 1980, ISBN 0 7022 14787
  8. ↑ Troughton, Ellis — Furred Animals of Australia, published by Angus and Robertson (Publishers) Pty. Ltd, Sydney, in 1941 (revised edition 1973), ISBN 0-207-12256-3
  9. ↑ Morcombe, Michael & Irene — Mammals of Australia, published by Australian Universities Press Pty. Ltd, Sydney, 1974, ISBN 0 7249 00179
  10. ↑ Ride, W. D. L. — A Guide to the Native Mammals of Australia, published by Oxford University Press, Melbourne, 1970, ISBN 19 550252 3
  11. ↑ Serventy, Vincent — Wildlife of Australia, published by Thomas Nelson (Australia) Ltd., Melbourne, 1968 (revised edition 1977), ISBN 0-17-005168-4
  12. ↑ Serventy, Vincent (editor) — Australia's Wildlife Heritage, published by Paul Hamlyn Pty. Ltd., Sydney, 1975
  13. ↑ а б в г д е ж з и animaldiversity.ummz.umich.edu
  14. ↑ а б в г www.environment.gov.au
  15. ↑ Cronin, Leonard and Westmacott, Marion (illustrator). Key Guide to Australian Mammals. Reed Books Pty. Ltd., 1991. ISBN 0-7301-0355-2. с. 64–65.
  16. ↑ Menkhorst, Peter and Knight, Frank. A Field Guide to the Mammals of Australia. Oxford University Press, 2001. ISBN 0-19-550870-X. с. 94–95.
  17. ↑ Jones, Cath & Parish, Steve. Field Guide to Australian Mammals. Steve Parish Publishing Pty. Ltd. ISBN 1-74021-743-8. с. 86, 88.
  18. ↑ а б в г д www.australianfauna.com, архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014084458/http://www.australianfauna.com/fluffyglider.php, посетен на 4 ноември 2010 
  19. ↑ а б web.archive.org, архив на оригинала от 25 октомври 2009, https://web.archive.org/web/20091025104338/http://www.environment.sa.gov.au/biodiversity/southeast-bcp/pdfs/gliders.pdf, посетен на 25 октомври 2009 
  20. ↑ Strahan, Ronald. A Photographic Guide to Mammals of Australia. The Australian Museum, New Holland (Publishers) Ltd., 1995. ISBN 1-85368-583-6. с. 58.
  21. ↑ Wildlife of Tropical North Queensland. Queensland Museum. ISBN 0-7242-9349-3. с. 338.