Гилермо Вилас

Гилермо Вилас
Guillermo Vilas
Гилермо Вилас, 1975 г.
Гилермо Вилас, 1975 г.
Информация
Държава Аржентина
Роден
17 юни 1952 г.  (на 72 г.)
Живее вМонте Карло, Монако
Височина / Тегло180 cm / 75 kg
Прякор(и)„Young Bull of the Pampas“
„Willy“
Кариера
Професионална1968[1]
Оттеглил се1992
Пари от наградни фондове$ 4 923 882
Сингъл
Победи-загуби949–291
Титли от Големия шлем4
Титли от ATP58
Най-висока позиция2 (30 април 1975)
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияШампион
1978, 1979
Ролан ГаросШампион
1977
Уимбълдън1/4 финал
1975, 1976
ОП на САЩШампион
1977
Двойки
Победи-загуби225–156
Титли от ATP16
Най-висока позиция13 (21 май 1979)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия2-ри кръг
1977
Ролан Гарос1/2 финал
1975
Уимбълдън3-ти кръг
1976
ОП на САЩ1/4 финал
1975
Отборно
Купа ДейвисАржентина
(1970-1974, 1976-1984)
Световна отборна купа1 (1980)
Информацията е актуална към 9 септември 2024
Гилермо Вилас в Общомедия

Гилермо Аполинарио Вилас (на испански: Guillermo Apolinario Vilas) е аржентински тенисист, левичар.

Гилермо Аполинарио Вилас е роден на 17 август 1952 г. в Мар дел Плата, Аржентина.

Гилермо Вилас достига най-високо класиране в световната ранглиста по тенис до №2 през 1975 и 1977 г. Той е специалист предимно на клей, но постига значителни успехи и на други настилки. Списание TENNIS Magazine го поставя на 24-то място в класацията си за 40-те най-добри играчи на всички времена.[2]

През кариерата си печели 62 турнира по тенис, от които четири титли в турнирите от Големия шлем. Два пъти е победител от Откритото първенство на Австралия (1978 и 1979), и шампион на Ролан Гарос и Откритото първенство на САЩ от 1977 г.

През 1977 г. Вилас постига най-значимите успехи в кариерата си. Шампион е на два турнира от големия шлем и е финалист на един. Печели 16 турнира от общо 30 на АТП, и постига впечатляващия резултат от 132 победи срещу само 13 загуби. Поставя рекорд от 46 последователно спечелени мача на различни настилки в „Оупън ерата“, рекорд ненадминат и до днес. Въпреки това остава на второ място в ранглистата след Джими Конърс.

През 1974 г. печели заключителния Мастърс турнир като побеждава на финала Илие Настасе с резултат 7-6, 6-2, 3-6, 6-4.

През 1991 г. е включен в Международната тенис зала на славата.

Кариерна статистика

[редактиране | редактиране на кода]
година турнир съперник резултат
1977 Ролан Гарос Брайън Готфрид 6 – 0, 6 – 3, 6 – 0
1977 ОП САЩ Джими Конърс 2 – 6, 6 – 3, 7 – 6, 6 – 0
1978 ОП Австралия Джон Маркс 6 – 4, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 3
1979 ОП Австралия Джон Садри 7 – 6, 6 – 3, 6 – 2
година турнир съперник резултат
1975 Ролан Гарос Бьорн Борг 2 – 6, 3 – 6, 4 – 6
1977 ОП Австралия Роско Танер 3 – 6, 3 – 6, 3 – 6
1978 Ролан Гарос Бьорн Борг 1 – 6, 1 – 6, 3 – 6
1982 Ролан Гарос Матс Виландер 6 – 1, 6 – 7, 0 – 6, 4 – 6

Финали сингъл (62 титли; 104 финала)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Sports Network bio // Архивиран от оригинала на 2015-02-23. Посетен на 2024-09-09.
  2. 40 Greatest Players of the Tennis Era