За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Глюкагон | |
Свойства | |
---|---|
Формула | C₁₅₃H₂₂₅N₄₃O₄₉S |
Моларна маса | 3482,7 u[1] |
Идентификатори | |
CAS номер | 9007-92-5 |
PubChem | 16186314 |
DrugBank | DB00040 |
KEGG | C01501 |
MeSH | D005934 |
ChEBI | 5391 |
ChEMBL | CHEMBL266481 |
ATC | H04AA01 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Глюкагон в Общомедия |
Глюкагонът е един от трите основни хормона, произвеждани от задстомашната жлеза и е пряко свързан с обмяната на въглехидратите в организма. Той способства за разграждането на гликогена в черния дроб и по този начин повишава нивото на кръвната захар, в което се изразява противоположността му с инсулина – единствения хормон в организма, който намалява нивото на кръвната захар.
Глюкагонът е получен като хомогенен кристален продукт от Щрауб през 1953 г., няколко години по-късно е определена първичната му структура. Представлява едноверижен пептид от 29 аминокиселини с молекулна маса 3500. В организма глюкагонът се синтезира под формата на два предшественика – проглюкагон и препроглюкагон. При нужда, след определени сигнали в два етапа, чрез отцепване на два пептида се получава активният хормон.
Глюкагонът предизвиква повишаване на концентрацията на глюкозата в кръвта противно на инсулина. При първия си ефект на действие глюкагонът прилича на инсулина, но се отличава от него по това, че не предизвиква разпадане на гликогена в мускулите. Вторият ефект на действие на глюкагона го отличава от адреналина, който не инхибира разпадането на глюкозата до млечна киселина. Освен това глюкагонът действа много по-продължително от адреналина и не повишава честотата на пулса и кръвното налягане. В някои случаи установеният диабет може да се дължи на голямо количество продуциран глюкагон, не на недостиг на инсулин.
|
|