Голдън ретрийвър

Голдън ретрийвър
Характеристики
РъстМъжки: 57 – 69 см
Женски: 54 – 66 см
ТеглоМъжки: 20 – 30 кг
Женски: 18 – 28 кг
Произход
Страна Великобритания
Година1893
Класификация по МФК
Група8
Секция1
Стандарт111
Голдън ретрийвър в Общомедия

Голдън ретрийвър познат и като Златен ретрийвър (на английски: Golden Retriever) е порода куче, първоначално създадена като ловджийска порода да събира дивеча по време на лов. Като такива те са създадени с мека муцуна, за да връщат дивеча неповреден и с инстинктивна любов към водата. Интелектът и гъвкавостта им ги поставят в различни роли, включващи намиране на нелегални наркотици, спасителни кучета, като ловджийски кучета и кучета водачи на инвалиди и слепи. Притежават дружелюбно, способно към молене поведение и са една от най-популярните фамилни породи в света.

Голдън ретрийвър.

Голдън ретрийвърът е първоначално създаден в Гуизахан, близо до долината Африк (Шотландия), високопланинското имение на Сър Дъдли Марджбанкс, по-късно Барон Туидмаут. В продължение на много години е имало спор кои породи са били първоначално кръстосани.

Първоначалното кръстосване било между жълт ретрийвър, Nous, и воден туид шпаньол, Belle. Водният туид шпаньол сега не съществува, но през онова време е бил обичайно отглеждана порода в граничната страна.

Голдън ретрийвърите за пръв път били приети за регистрация от The Kennel Club в Англия през 1903 г. За пръв път са били показани през 1908 г., а през 1911 г. са били познати като порода Ретрийвър.

Голдън ретрийвър.

Височината му варира от 50 до 61 см, а теглото му – 25 до 40 кг. Главата е широка и има заострена муцуна, кафяв нос, нежни, кафяви очи и висящи, със средни размери уши. Шията е силна, а опашката дълга, но не и навита. Представителите на породата имат т.нар. „мека уста“, т.е могат да носят яйца в устата си без да ги чупят.

Козината варира от светли до тъмни нюанси на златистото.

Както показва името им, цвета на козината им може да варира от светлите, до тъмните златни тонове. Козината им е плътна и непромокаема, и може да е права или умерено вълнообразна. Според стандарта на AKC козината е „сияещо златиста с различни оттенъци на златистото“, като не се позволяват крайно светли или крайно тъмни тонове. The Kennel Club позволява кремавото като допустим цвят. Козината на Голдъна също може да е и в махагонов цвят, въпреки че не се приема в Британските състезания. С остаряването на кучето, козината е възможно да стане по-тъмна или по-светла, заедно със забележимо избеляване на козината ,но и около муцуната. Козината на малките кученца е по-светла отколкото когато пораснат.

Любители на игрите.

Характерът на Голдън Ретрийвърът е отличителен белег на породата и е описан като „мек, дружелюбен и самоуверен“. По принцип са еднакво дружелюбни към непознати и тези, които са част от семейството. Хапят кучета само ако се опитат да им вземат храната и то само по горната устна.

Голдън Ретрийвърите са също известни с високия си интелект. Интелектът им ги поставя на четвърто място сред всички породи по света. Получават призвание за търпението си към децата.

С достигане на зрялост, активността на Голдъните се увеличава многократно и стават любители на игрите. Изключение прави мирното чакане на дивеча по време на лов. Възрастните Голдъни обичат да работят и имат рядката способност да се концентрират над зададената им задача.

Голдъните се поддават лесно на тренировка и са използвани заедно с Лабрадор Ретрийвърите като кучета водачи.

Женският Голдън може да стане отлична заместителна майка на различни видове. Котенца и дори малки тигърчета от зоологически градини са добре отгледани от Голдън Ретрийвъри. В някои случаи приемната майка може да произведе мляко за осиновените, дори и да не е била бременна напоследък.

Бебе голдърн ретрийвър.

Справят се отлично на площ от 45 м2. Докато за породата е характерна жизнеността, някои ретрийвъри са податливи на специфични болести. Отговорният развъдчик трябва да сведе риска от заболяване като има предвид здравето на кучетата в размножителната двойка. Като резултат от нехайно разплождане, Голдън ретрийвърите са предразположени към различни болести. Тазобедрената дисплазия се среща често сред породата.

Средната продължителност на живота му е 10 – 12 години.