Големо Коняри Големо Коњари | |
— село — | |
![]() „Света Троица“ | |
Страна | ![]() |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Прилеп |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 585 m |
Население | 699 души (2002) |
Пощенски код | 7509 |
МПС код | PP |
Големо Коняри в Общомедия |
Големо Коняри (на македонска литературна норма: Големо Коњари) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
Селото е разположено в областта Пелагония.
В XIX век Големо Коняри е село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Големо Конаре (Golémo-Konaré) е посочено като село със 74 домакинства с 67 жители мюсюлмани и 258 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Койнари Голѣмо има 590 жители, от които 550 българи християни и 40 турци.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Големо Коняре е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак със 77 къщи.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Голямо Конаре има 400 българи екзархисти.[4]
Църквата „Света Троица“ е от 1912 година. Изградена е по инициатива на свещеник Велян Цветанов. Осветена е в 1925 година от епископ Йосиф Битолски. В 1977 годинае реновирана и живописта е цялостно покрита. Иконите са изписани в 1913 година от неизвестен автор. Сградата е еднокорабна, засводена с женска църква.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 жители на Голямо Коняри са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 699 жители, всички северномакедонци.[7]
|