Голубацка крепост | |
Информация за обекта | |
---|---|
Страна | Сърбия |
Терит. единица | Браничевски окръг |
Местоположение | Голубац |
Вид | крепост |
История на обекта | |
Строителство | 14 век |
Материали | камък |
Голубацка крепост в Общомедия |
Голубацка крепост (на български: Гълъбец; на унгарски: Galambóc; на сръбски: Голубачки Град) е средновековна крепост на брега на река Дунав край град Голубац, Сърбия.[1]
Край крепостта са намерени развалини от римски град. Имало е и римска крепост на това място, наричана Колубария. От 803 г. до 1018 г. районът е част от Първо българско царство. Местността попада под византийска власт, но след 1193 г. крепостта отново е в пределите на българската държава до 1257 г. През 1335 г. районът около крепостта е окупиран от унгарската армия.
Между 1345 г. и 1355 г. сръбският цар Стефан Душан превзема областта Браничево и крепостта. Голубац е държан от Хабсбургската монархия в периода 1688 – 1690 и 1718 – 1739. Сръбските бунтовници го контролират по време на Кочина краина (1788 – 1791) и отново през 1804 – 1813 по време на Първото сръбско въстание. След това крепостта пада под османски контрол до 1867 г., когато заедно с Калемегдан и други крепости в Сърбия е дадена на сръбския княз Михаил Обренович.