Голям Дервент (дем Софлу)
Тази статия е за селото в Гърция. За едноименното село в България вижте Голям Дервент.
| Голям Дервент Μέγα Δέρειο | |
| — село — | |
  Голям Дервент  Голям Дервент  Голям Дервент | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Софлу |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 289 m |
| Население | 545 души (2001) |
| Пощенски код | 68005 |
| Телефонен код | +30 25540 |
Голям Дервент (на гръцки: Μέγα Δέρειο, катаревуса: Μέγα Δέρειον, Мега Дерион) е село в Западна Тракия, Гърция, в дем Софлу, област Източна Македония и Тракия с 545 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Източните Родопи на левия бряг на Луда река (Еритропотамос) на 20 километра южно от българо-гръцката граница.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според Анастас Разбойников, Голям Дервент е основано през четвъртото или петото десетилетие на 15 век като дервентджийско село. В 1830 година то има 700 български къщи и 50 турски, в 1878 – 400 български и 80 турски, в 1912 – 420 български и 80 турски, а в 1920 – 300 български къщи.[1]
Според професор Любомир Милетич в 1912 година в селото има 300 екзархийски български семейства и 100 турски.[2]
При избухването на Балканската война 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
На 8 август 1913 година селото е нападнато от турска войска и башибозук и въпреки отчаяната съпротива на местните българи по-големият дял от Голям Дервент е опожарен. Мнозина от жителите на селото са избити, много жени са изнасилени, някои намират убежище в Доганхисар, Дедеагач или в България.[4] След 1920 година българските жители на селото се изселват окончателно в България. Те се настаняват в Бургас, Мокрен (4 семейства), Загорци (4 семейства), Веселие, Мамарчево, Соколенци (2 семейства) и други селища.[5]
През двадесетте години в Голям Дервент са заселени много гърци бежанци от Турция. Днес в селото живеят едва няколко възрастни гърци. Останалото население е помашко, българоезично.[6]
Старата българска църква е разрушена до основи и няма никакви следи от нея. Мястото ѝ е било на около 200 метра северно от площада (сега частни имоти).
Край селото има теке, което се посещава от местните помаци, спадащи към къзълбашите и алианите.[7]
В миналото в Голям Дервент на 2 май ежегодно се е провеждал панаир, известен с пазара на едър и дребен добитък.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Голям Дервент
Петър Тодоров Камашиков – Малък Петър, български революционер от ВМОРО, ръководител на селския революционен комитет към 1905 година[9]- Стою Михалев (Милков) Ангелов, македоно-одрински опълченец, жител на Ямбол, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, убит при Дерекьой на 9 октомври 1912 година[10]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Тръгнал ми е млади болюкбаши – хороводна песен от Голям Дервент
- Г. Митринов. Антропонимията на с. Голям Дервент, Софлийско по данни от 1906 година. – Дзяло електронно списание в областта на хуманитаристиката, 2019, бр. 13, с. 1 – 31.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 63, 308
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.173, 299.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173 – 177.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, С. 2002, с. 246, 251 – 252, 267
- ↑ Митринов 2009: Митринов, Г. Из Южните Родопи (Суфлийско). – Родопи, 2009, кн. 1 – 2.
- ↑ Мангалакова, Таня. Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия. София, НИБА консулт, 2011. ISBN 9789544510312. с. 73.
- ↑ Списък на панаирите и пазарите в Царство България през 1914 година, София 1914, с. 8.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 62.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.