Голям дъбов сечко
Тази статия е за насекомото Голям сечко. За месеца Голям Сечко вижте януари.
| Голям дъбов сечко | ||||||||||||||||||
_white_version.png) Мъжки (вляво) и женски | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Голям дъбов сечко в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Големият дъбов сечко (Cerambyx cerdo)[2][3] е вид бръмбар от сем. Сечковци (Cerambycidae) и е едно от най-едрите насекоми, срещащи се в България.
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Тялото е тънко и издължено (дължина 24-53 mm). Антените са много дълги, като при мъжките са по-дълги от тялото (понякога два пъти дължината на тялото), а при женските имат дължината на елитрите. Тялото и краката са кафявочерни.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Разпространен е в Средна и Южна Европа, в Южна Швеция, Северна Африка и Мала Азия.
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Големият сечко предпочита изложени на слънце, болни или умиращи стари дъбове (най-вече летен дъб, по-рядко зимен дъб, бук или бряст). Предпочитани са овлажнени стволове на слънчеви места в гори на фаза на старост и разпадане. Остатъчни находища се срещат в стари паркове.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Женската снася до 100 яйца по кората на дървета. След 10-15 дни от тях се излюпват ларви, които през първата година правят ходове по кората, а през следващите 2 до 3 години се вдълбават в дървесината и извършват дълги ходове, изпълвайки ги с кафяви стърготини. Какавидират в издълбаните ходове, а имагото излиза през август, но не напуска галериите си до май-юни следващата година. Нападнатите дървета не може да се използват като дървесина за индустриални цели, а само като дърва за огрев.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Cerambyx cerdo (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Димитър Бечев. Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2.1. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2018. ISBN 9789544235789. с. 77. Архив на оригинала от 2019-09-08 в Wayback Machine.
- ↑ Златанов, Стоян. Насекомни вредители по дъба в България. София, Издателство на БАН, 1971. с. 194.
|
