Голям дъбов сечко | ||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
![]() Уязвим[1] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||
Голям дъбов сечко в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Големият дъбов сечко (Cerambyx cerdo)[2][3] е вид бръмбар от сем. Сечковци (Cerambycidae) и е едно от най-едрите насекоми, срещащи се в България.
Тялото е тънко и издължено (дължина 24-53 mm). Антените са много дълги, като при мъжките са по-дълги от тялото (понякога два пъти дължината на тялото), а при женските имат дължината на елитрите. Тялото и краката са кафявочерни.
Разпространен е в Средна и Южна Европа, в Южна Швеция, Северна Африка и Мала Азия.
Големият сечко предпочита изложени на слънце, болни или умиращи стари дъбове (най-вече летен дъб, по-рядко зимен дъб, бук или бряст). Предпочитани са овлажнени стволове на слънчеви места в гори на фаза на старост и разпадане. Остатъчни находища се срещат в стари паркове.
Женската снася до 100 яйца по кората на дървета. След 10-15 дни от тях се излюпват ларви, които през първата година правят ходове по кората, а през следващите 2 до 3 години се вдълбават в дървесината и извършват дълги ходове, изпълвайки ги с кафяви стърготини. Какавидират в издълбаните ходове, а имагото излиза през август, но не напуска галериите си до май-юни следващата година. Нападнатите дървета не може да се използват като дървесина за индустриални цели, а само като дърва за огрев.
|