Големият фашистки съвет (на италиански: Gran Consiglio del Fascismo) е правителствена структура в Италия по време на управлението на страната от Бенито Мусолини. В историята на България, институционална, но не и идеологическа конструкта, аналогична на Големия фашистки съвет е Държавния съвет. Италианският орган има консултативни функции.
Големият фашистки съвет е учреден след похода към Рим – през декември 1922 г., и назначаването за министър-председател на Италия на Бенито Мусолини. Членовете на Съвета се назначават от Мусолини, който става негов постоянен председател. В състава на Съвета влизат министри от правителството и лидери на фашистката партия.
Съветът има широки правомощия, особено след 1928 г., когато се сдобива със статут на държавен орган. Съветът се занимава основно с идеологически въпроси – изготвя списъци с предложения за избор на депутати от фашистката партия, номинира кандидати за партийни секретари, изработва партийната позиция и политика по теми и въпроси от обществен интерес, контролира дейността на правителството, разглеждайки и давайки становища по законопроектите на изпълнителната власт преди внасянето им в Парламента и т.н. В този смисъл целта на съвета е да елиминира лобисткото законодателстване от предходния исторически период в Италия да 1922 г., довел до масовата корупция и разпадане на държавността в страната.