Горни Юруци |
|
|
Население | 53 души[1] (15 март 2024 г.) 1,87 души/km² |
---|
Землище | 28,65 km² |
---|
Надм. височина | 444 m |
---|
Пощ. код | 6954 |
---|
Тел. код | ? |
---|
МПС код | К |
---|
ЕКАТТЕ | 16660 |
---|
|
Държава | България |
---|
Област | Кърджали |
---|
Община – кмет | Крумовград Себихан Мехмед (ДПС; 2003) |
---|
Горни Юруци е село в Южна България. То се намира в община Крумовград, област Кърджали.
Село Горни Юруци се намира в планински район.
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
|
Численост |
Дял (в %)
|
Общо |
77 |
100,00
|
Българи |
26 |
33,76
|
Турци |
0 |
0,00
|
Цигани |
0 |
0,00
|
Други |
0 |
0,00
|
Не се самоопределят |
0 |
0,00
|
Неотговорили |
49 |
63,63
|
- Йордан Панайотов Георгиев – български граничар, роден в с. Чеканци, Търговищко; загинал в престрелка с група горяни на 29.07.1952 г. в местността „Юрушкото дере“, край селото.
- Съби Атанасов
- Митринов, Г., Росенов, Ю. Село Горни Юруци, Крумовградско – минало и настояще. – Родопи, 2014, № 3 – 4, с. 36 – 40.
- Росенов, Ю. Воденичарството и тепавичарството в селата Горни и Долни Юруци, Крумовградско. – Родопи, 2014, № 5 – 6, с. 39 – 41.
- Митринов, Г. По следите на едно предание. – Родопи. 2015, № 1 – 2, с. 70 – 76.
- Росенов, Ю. Помен за един съвременен възрожденец. – Тракия, 2016, № 20, с. 3 (за местния родолюбец Съби Атанасов).
- Митринов, Г. Антропонимични данни, свързани с разселванията на жителите на с. Хебилево, Гюмюрджинско. – Родопи, 2017, № 1 – 2, с. 16 – 20 (антропонимия от с. Горни Юруци).
- Митринов, Г. Фонетични и морфологични особености на говорите на селата Хебилево, Гюмюрджинско и Горни Юруци, Крумовградско. – Балкани. Научно периодично издание. 2017, № 6: 71 – 78. ISSN1314-4103.
- Митринов, Г. „Българското говорно богатство в Югоизточните Родопи. Говорът на с. Хебилево, Гюмюрджинско (Гърция) и на с. Горни Юруци, Крумовградско (България)“. 2019. 292 с. ISBN 978-619-91036-3-0.