Горно Каласлари

Горно Каласлари
Горно Каласлари
— село —
41.6961° с. ш. 21.8364° и. д.
Горно Каласлари
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаВелес
Географска областПовардарие
Надм. височина230 m
Население38 души (2002)
Пощенски код1400
МПС кодVE
Горно Каласлари в Общомедия

Горно Каласлари или Горно Караслари (на македонска литературна норма: Горно Каласлари) е село в източния дял на община Велес, Северна Македония.

Селото е разположено на равнинна местност със средна надморска височина от около 230 m. Отстои на 9 km от административния център Велес и се намира много близо до селото Долно Каласлари. Площта на землището му е 19,8 km2, като обработваемата земя е 987,7 ha, пасищата 882,1 ha, а горите са едва 13,3 ha. Жителите му се занимават главно със земеделско-скотовъдна дейност.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горно Караслари е посочено като село с 11 домакинства с 48 жители българи и 4 мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Карасари е населявано от 100 жители, всички турци.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Караслари има 80 българи екзархисти.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно Караслар (Gorno Karaslar) като българско християнско село.[5]

През 1961 г. се извършва преброяване на населението, според което в селото живеят 103 души, от които 82 албанци, 12 турци и 9 македонци. Според преброяването от 2002 година селото има 38 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 1
албанци 36
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1
  1. Населени места во Општина Велес
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007