Горно Мелничани

Горно Мелничани Горно Мелничани
— село —
Горно Мелничани 41.5189, 20.5881
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Вапа
Географска област	Мала река
Надм. височина	1446 m
Население	0 души (2002)
Пощенски код	1250
Горно Мелничани в Общомедия

Горно Мелничани (на македонска литературна норма: Горно Мелничани; на албански: Melniçani i Epërm) е село в Северна Македония, в Община Вапа (Център Жупа).

География

Селото е разположено в областта Мала река в северните склонове на планината Стогово.

История

Чешмата Бука

В XIX век Горно Мелничани е българско село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Безсребреници Козма и Дамян“ („Свети Врач“) е от XIX век.^[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горно Мелниче (Melnitché gorno) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 96 българи.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горно Мелничани има 275 жители българи християни.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Мелничане е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 40 къщи.^[4]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Горне Мелничани има 16 сръбски къщи.^[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Мелничани има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.^[6]

Към 1911 година в селото има 39 български и 12 сърбомански къщи, като църквата е в ръцете на екзархистите.^[7] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Долно Мелничани има 21 български екзархийски и 19 патриаршистки къщи (7 от 1905, 12 от 1910 г.). В селото работи сръбско училище с 1 учител и 12 ученици.^[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Горно Мелничани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[9] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Горно Мелничане е част от Раичката община на българската Дебърска околия.^[10]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.^[11]

Бележки

1. Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 4 март 2014 г.
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
7. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
8. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
10. Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007