Горобинци Горобинци | |
— село — | |
„Възнесение Господне“. | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Свети Никола |
Надм. височина | 432 m |
Население | 820 души (2002) |
Пощенски код | 2220 |
Горобинци в Общомедия |
Горо̀бинци (на македонска литературна норма: Горобинци) e село в североизточната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.
Селото се намира на 6 километра от общинския център Свети Никола.
На 2 km южно от селото, в местността Руг баир е разкрито неолитно селище.[1]
В началото на XX век Горобинци е село в Щипска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото брои 440 жители, от които 30 българи християни и 410 турци.[2]
Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Гурубинци (Gouroubintzi) се състои от 32 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Горобинци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горубинце (Gorubince) като турско село.[5]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Гарабинци живеят 700 турци.[6]
В 1994 година селото има 890 жители,[7] а според преброяването от 2002 - 820 жители, от които:[8]
Националност | Всичко |
македонци | 811 |
албанци | 0 |
турци | 1 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 8 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
На 27. 11. 1997 година от митрополит Стефан Брегалнишки е осветен темелният камък на манастира „Възнесение Господне“. Иконите и живописта в олтарния дял и купола са дело на зографа Драган Ристески от Охрид.[9]
|