Гохар Гаспарян

Гохар Гаспарян
Գոհար Գասպարյան
арменска оперна певица
Родена
Починала
16 май 2007 г. (82 г.)
ПогребанаПантеон Комитас, Ереван, Армения

Етносарменци[1]
НаградиОрден „Ленин“
Герой на социалистическия труд (1984)
народен артист на СССР (1956)

Уебсайт
Гохар Гаспарян в Общомедия

Гохар Микаеловна Гаспарян (на гръцки: Գոհար Միքայելի Գասպարյան) е арменска оперна певица, сопран.

Гохар Гаспарян е родена на 14 декември 1924 г.[2] (според други източници – 12 февруари 1922 г. [3] в Кайро (според други източници в село Ибрахим-Шаркиай[4], Египет. Учи в Музикалната академия в града. През 1948 г. емигрира в Арменската съветска социалистическа република заедно с хиляди други арменци от Близкия изток.

От 1949 г. започва да пее в Арменската опера театър. Участва в 23 опери, както и в концерти.[5] Учила е още и в Държавната музикална консерватория в Ереван. Гаспарян е награждавана със званията Народен артист на СССР (1956), Герой на социалистическия труд на СССР (1984) и орден Месроп Маштотс.

Пее в множество съветски градове, както и в Полша, Унгария, Румъния, Англия, Франция, Япония, САЩ, Канада, Бразилия, Мексико, Турция.

От 1964 г. преподава в Държавната консерватория „Комитас“ в Ереван, а от 1973 г. е професор там. Подготвя цяла плеяда певци и певици.

Ученик е бил и нейния съпруг Тигран Левонян.

Депутат е във Върховния съвет на СССР от 1966 до 1974. Депутат във Върховния съвет на Арменската ССР.

Погребана е в Пантеона Комитас в центъра на Ереван.[6]

  • Ануш – „Ануш“ А.Т. Тигранян
  • Шушан – „Давид-бек“ А.Т. Тигранян
  • Гоар – „Героиня“ А.Л. Степанян
  • Олимпия – „Аршак II“ Т.Г. Чухаджян
  • Каринэ – „Каринэ“ Т.Г. Чухаджян
  • Лючия – „Лючия ди Ламмермур“ Г. Доницети
  • Линда – „Линда ди Шамуни“ Г. Доницети
  • Норина – „Дон Паскуале“ Г. Доницети
  • Лакме – „Лакме“ Л. Делиба
  • Виолета – „Травиата“ Дж. Верди
  • Дездемона – „Отело“ Дж. Верди
  • Джилда – „Риголето“ Дж. Верди
  • Розина – „Севилският бръснар“ Дж. Росини
  • Норма – „Норма“ В. Белини
  • Марфа – „Царска невеста“ Н.А. Римски-Корсаков
  • Прилепа – „Пиковая дама“ П.И. Чайковски
  • Шемаханская царица – „Золотой петушок“ Н.А. Римски-Корсаков
  • Динора – „Динора“ Дж. Мейербер
  • Амина – „Сомнамбула“ В. Белини
  • Маргарита – „Фауст“ Ш. Гуно
  • Жулиета – „Ромео и Жулиета“ Ш. Гуно
  • Неда – „Паяци“ Р. Леонкавало.
  • 1954 – „Армянский киноконцерт“, Ереванская киностудия, режисьори: Л. Исакян, Г. Саркисов (има арии от арменски опери; в това число изпълнител е и Гохар Гаспарян)
  • 1954 – „Тайна горного озера“, Ереванская киностудия, реж. А. Роу (филм за деца, песента Карина изпълнява Гохар Гаспарян)
  • 1959 – „В этот праздничный вечер“, Центральное телевидение, реж. Герман Ливанов, Фахри Мустафаев (музикален филм)
  • 1963 – „Поет Гохар Гаспарян“, „Арменфилм“, реж. Г. Мелик-Авакян (филма се състои от единадесет музикални новели, които изпълнява Гохар Гаспарян)
  • 1967 – „Каринэ“, „Арменфильм“, реж. А. Манарян (музикална комедия по оперетата на Т. Чухаджян „Леблебиджи“, ролята на Карина изпълнява Гохар Гаспарян)
  • 1974 – „Гохар“, студия телефилми „Ереван“, реж. М. Варжапетян (филм-концерт с участието на Гохар Гаспарян)
  • 1983 – „Ануш“, студия телефилми „Ереван“, реж. М. Варжапетян (филм-опера по едноименното произведение на А. Тигранян; ролята на Ануш изпълнява С. Саакянц, партията на Ануш изпълнява Гохар Гаспарян)
  • 1988 – „Аршак II“, „Арменфильм“, реж. Т. Левонян (филм-опера по едноименното произведение на Т. Чухаджян; партията на Олимпия изпълнява Гохар Гаспарян).
  1. Арменска съветска енциклопедия.
  2. Большая советская энциклопедия. Гл. ред. Б. А. Введенский, 2-е изд. Т. 51 (доп.). А – Я. 1958. 460 стр., илл.; 21 л. илл. и карт.
  3. Театральная Энциклопедия. драма опера балет оперетта цирк эстрада драматург режиссер
  4. Она была волшебницей…
  5. Rouben Paul Adalian Historical Dictionary of Armenia 2010 Page 454 "The soprano Gohar Gasparian (1924 – 2007) monopolized the opera house in Yerevan, and Lusine Zakarian (1937 – 92) performed a wide range of Armenian music including concertized sacred music.
  6. Gasparyan's memorial tombstone at Komitas Pantheon