Градини | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 37 души[1] (15 март 2024 г.) 2,3 души/km² |
Землище | 16,205 km² |
Надм. височина | 191 m |
Пощ. код | 9552 |
Тел. код | 057307 |
МПС код | ТХ |
ЕКАТТЕ | 17511 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Добрич |
Община – кмет | Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП – Обединена левица; 2015) |
Градѝни е село в Североизточна България, община Генерал Тошево, област Добрич.
Село Градини се намира в Южна Добруджа, на около 24 km северно от областния център град Добрич и 15 km северозападно от общинския център град Генерал-Тошево. Разположено е в Източната Дунавска равнина, в източната част на Добруджанското плато. Надморската височина в центъра на селото е около 191 m. Климатът е умерено континентален.
Общинският път, минаващ през село Градини, води: на север през селата Сноп и Житен до връзка в село Красен с третокласния републикански път III-2903 и по него на югоизток към град Генерал Тошево; на югоизток покрай селата Узово и Зограф и през село Пчеларово – до връзка при село Царевец с второкласния републикански път II-29 (Варна – Добрич – ГКПП Кардам, граница с Румъния).
Землището на село Градини граничи със землищата на: село Сноп на запад и север; село Изворово на североизток и изток; село Узово на изток и югоизток; село Пчеларово на юг; село Добрево на югозапад и запад.[2]
Числеността на населението на село Градини по данните от преброяванията[3] от 1934 г. насам се променя както следва:[4]
| ![]() |
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[5]
Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
Общо | 48 | 100 |
Българи | 48 | 100 |
Турци | 0 | 0 |
Цигани | 0 | 0 |
Други | 0 | 0 |
Не се самоопределят | 0 | 0 |
Не отговорили | 0 | 0 |
След Руско – турската война (1877 – 1878) и Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г.[6] В Списъка на населените места по преброяването на 1 януари 1881 г. то фигурира като Дорбалий в община Ели-Бей (Пчеларово), околия Добрич, окръг Варна.[7] През 1942 г. селото – тогава Дорбали, е преименувано на Градини.[6] След края на Междусъюзническата (Втората балканска) война по силата на Букурещкия договор от 1913 г. (чиито условия България отказва да приеме за окончателни) селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба от 1940 г.
При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от селото (Джендо Атанасов) е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
Начално училище „Кирил и Методий“ е открито в село Дурбалии (Градини) през 1902 г. и е действало известно време и след 1944 г..[9]
Изпълнителната власт в село Градини към 2024 г. се упражнява от кметски наместник.[10]
Село Градини попада в защитената зона по директивата за местообитанията[11] „Крайморска Добруджа.[12]
|