Градински чай
| Градински чай | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
| Градински чай в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Градинският чай (Salvia officinalis) е вид покритосеменно растение от семейство Lamiaceae. Той се отглежда много като подправка и билка и понякога може да се обърка с някои близки видове от рода Salvia.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Видът е разпространен в Южна Европа и Средиземноморието, а също и в югозападната полупустинна част на Северна Америка.
Отглежда се доста често из градините като декоративно и лечебно растение. Много рядко подивява.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Градинският чай представлява малък вечнозелен храст с дървенисти стъбла, сивкави листа и сини до виолетови цветове.
Съставки
[редактиране | редактиране на кода]Съдържа 1 – 2,5% етерично масло с главни компоненти туйон (около 50%), цинеол – 15%, други терпени (борнеол, камфора, пинен, цедрен) – 15%, и около 15% сесквитерпени. В листата освен това се съдържат горчивият двутерпенов лактон карнозол, тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, около 8% катехинови дъбилни вещества, флавоноиди (производни на лутеолина и апигенина), β-ситостерол, витамини (В1 и С), каротен, фумарова и никотинова киселина.
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Приложенията и ползите, които му се приписват, са много и разнообразни и често се споделят с близките му видове. Употребите на градинския чай са:
- Чайове, запарки и отвари, за които се смята, че имат успокоително действие и подпомагат храносмилането;[2]
- консервиращи овкусявания, например на сирене;
- като подправка в готвенето.
В някои части на Европа, особено на Балканите, градинският чай се отглежда и за получаване на етерично масло, въпреки че обикновено в тези случаи заедно с него се събират и обработват и други сродни видове като Salvia triloba.
Сортове
[редактиране | редактиране на кода]Има няколко културни разновидности градински чай. Повечето от тях се отглеждат по-скоро като декоративни растения, отколкото заради техните лечебни свойства. Всички се ценят като малки цъфтящи храстчета за украса и като ниско антиерозионно насаждение, особено при сух и слънчев климат. Отглеждат се лесно от летни резници.
Имена на културни видове са:
- Purpurascens, с виолетови листа, смятан от някои за най-силния от градинските чайове;
- Tricolor, с листа, изпъстрени в бяло, жълто и зелено;
- Berggarten, с големи листа;
- Icterina, с листа, нашарени в жълто и синьо;
- Alba, с бели цветове,
- Lavandulaefolia, с малки листа.
Една средновековна поговорка, приписвана понякога на Мартин Лутер, е заимствана всъщност от средновековната медицинска школа в Салерно и гласи, че „няма от какво да умре човек, който гледа градински чай“: "Cur moriatur homo cui Salvia crescit in horto?. Към това Хилдегард от Бинген добавя: „Защо човек трябва да умира, докато салвия расте в градината му, ако не защото нищо не може да победи смъртта?“. Именно затова известният средновековен каталонски философ Арналд от Вилянова се опитва да въведе градинския чай в кулинарните традиции на Пиренейския п-ов, но трактатите и съветите му не придобиват особена популярност в Иберия.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Salvia officinalis (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. Книгоиздателска къща Труд, 2010. с. 129.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||