Град в Република Сърбия може да означава традиционно голямо населено място (подобно на общоприетото значение на славянската дума „град“ и производни от същия корен), но също така официално и административно-териториална единица, включваща населени места.
Административно-териториалната принадлежност на градовете в Автономна област Косово и Метохия (провъзгласила се през 2008 г. за независима държава Република Косово, но непризната от Сърбия) е дадена според официалното деление в Република Сърбия.
Данните за броя на жителите на градовете в Централна Сърбия и АО Войводина са от преброяването на населението в Сърбия към 30 септември 2011 г.[1] За градовете в Община Буяновац и Община Прешево няма данни заради масов бойкот на местни албанци в Пчински окръг, поради което данните за тях са по предишното преброяване от 2002 г.
Данните за АО Косово и Метохия са от местно преброяване към 1 април 2011 г.[2] Повечето от местните сърби бойкотират преброяването през 2011 г.
Градове с население над 50 000 жители по региони.
За сравнение са дадени жителите за съответната община (окръг за столицата).
Град (български) | Жители | Община | Жители | Окръг | Жители |
---|---|---|---|---|---|
Белград | 1 166 763 | – | – | Град Белград | 1 659 440 |
Нови Сад | 231 798 | Град Нови Сад | 341 625 | Южнобачки окръг | |
Ниш | 183 164 | Град Ниш | 260 237 | Нишавски окръг | |
Земун | 157 363 | Градска община Земун | 168 170 | Град Белград | |
Крагуевац | 150 835 | Град Крагуевац | 179 417 | Шумадийски окръг | |
Прищина | 145 149 | Град Прищина | 204 937 | Косовски окръг |
От десетилетия в Сърбия административно-териториалната единица на Белград – столицата и най-големия град, понастоящем приравнена на окръг, е наричана Град Белград, срещано синонимно и като Голям Белград (подобно на практиката в България за обозначаване на столичния окръг/област на София като Град София или Голяма София).
Правителствено постановление от 1992 г. официално регламентира днешните окръзи и приравнената на тях административно-териториална единица Град Белград. Републиканската служба за статистика ползва термина „област“ вместо „окръг“ – например „Пиротска област“ вм. „Пиротски окръг“, а за столичната единица дава и дублетна форма: „Белградска област (Град Белград)“[1].
Законът за териториалната организация от 2007 г., регламентиращ административно-териториалното деление на Сърбия, въвежда в допълнение понятието „град“ със значение на административно-териториална единица, приравнена на община. Градът със статут на община включва редица населени места, в това число град за общински център, който обикновено е и окръжен център. Преобладава като правило градското население. Избира се местен съвет, както в общината. Има кмет (ср.: градоначелник) за разлика от обикновената община. Такива са следните 26 общини:
За избягване на двусмислие градовете (населени места) са наричани с термина на сръбски: градско насеље (тоест „градско селище“), което обаче се ползва и за обособени части от градове като квартали, жилищни комплекси и др.
|