Граната

Ръчна граната, вид „Лимонка“
„Stielhandgranate“ (на български: ръчна граната на палка или „Бухалка“) е стандартна ръчна граната на въоръжение в армията на Германия, от края на Първата до края на Втората световни войни

Граната (на испански: Granada) е бойно тактическо средство (боеприпас), предназначено за поразяване на жива сила и военна техника на противника на близки разстояния.

Названието идва от плодовете на „Гранатовото дърво“ (на бълг. – нар), които по вид, а и заради зърната в нара, които приличат на осколки, дават наименованието на това ефективно оръжие.

Гранатата се състои от корпус, заряд взривно вещество и взривател (запалка).

Пораженията върху противника идват от осколките на корпуса и ударната вълна.

Видове, приложение и устройство

[редактиране | редактиране на кода]

По вида на използване гранатите са предназначени за хвърляне с ръка (ръчна граната) и за изстрелване от специални устройства – гранатомети (в това число подцевни гранатомети, снабдени с унифицирани 40-мм гранати и др.).

По начина на приложение гранатите се делят на:

  • противотанкови (фугасни, кумулативни),
  • противопехотни (осколочни, осколочно-фугасни),
  • запалителни,
  • гранати със специално предназначение (димни, светлинни, сигнални и други).

По устройството си гранатите се делят на:

  • отбранителни гранати
  • настъпателни гранати

Съществуват различни по принцип детонации.

Динамическа (детонация при удар в целта) и със закъснение (детонация на взривателя след определено време след активиране).

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]