Графичен таблет

Тази статия е за входното устройство. За самостоятелното мобилно устройство вижте Таблет.

---

Графичен таблет (или дигитайзер) е периферно устройство за компютър, което позволява да се рисуват с ръка образи и графики по същия начин, както се рисува върху лист хартия, но чрез това устройство нарисуваното се цифровизира и става възможна обработката му чрез компютър.

Графичният таблет се състои от чувствителна повърхност и стилус (с форма на писалка) и е свързан към компютър. Най-общо казано нарисуваното не се появява на повърхността, а директно се вижда на монитора на компютъра, към който е свързан. При някои по-стари графични таблети обаче се е предвиждала и възможност за директно взаимодействие (всъщност те са предшествениците на модерните таблети).^{[1] [2]}

История

Първото устройство, предшественик на днешния електронен графичен таблет, наречено Telautograph, е патентовано от Илайша Грей (Elisha Gray) през 1888.^[3].

Първият графичен таблет, напомнящ съвременните и използван за разпознаване на ръкописно писмо от компютър, е Stylator^[4] от 1957.

По-известен обаче и често цитиран погрешно за първия дигитайзер е RAND Tablet^[5] познат също като Grafacon (на английски: Graphic Converter), появил се през 1964. При RAND Tablet се използвала решетка от проводници, разположена под чувствителна повърхност, при което при допир се генерирал магнитен сигнал. Стилусът регистрирал този сигнал и неговите вертикални и хоризонтални координати.

Примери

Wacom Intuos3

Wacom Graphire 4

Gerber графичен таблет с приспособление за определяне на местоположението с 16 бутона

Употреба

Графичните таблети са разработени като средство за разработка на двумерна компютърна графика, като преобразуването на движението на ръката в цифрова информация става по много естествен начин поради възможностите за регистриране на движенията на стилуса, включително промяната на налягането, въртене и наклон спрямо повърхността.

В Азия графичните таблети в съчетание със софтуер за редактиране са много популярни за въвеждането на йероглифи, необходими за писане на китайски, японски и корейски.

Графичните таблети са популярни и сред художниците. В комбинация със софтуер от типа на Adobe Photoshop те могат да създават и въвеждат в компютъра с голяма точност своите рисунки.

Съществуват и дигитайзери с голям размер, които се използват за чертане или графичен дизайн.

В случая, когато се ползват за проектантски работи, върху тях може да се закрепи лист хартия с някаква рисунка или чертеж. Вместо стилус тук се използва „шайба“ (термин от хокея) с лупа и кръст за точно позициониране, както и с няколко бутона за въвеждане на координатите на позицията, а и за други функции. Въведената точка по точка рисунка след това се обработва със специализирания софтуер. В зависимост от приложението и съответния софтуер, може да се ограничи броят на въвежданите точки, като софтуерът автоматично генерира липсващите.

В друг случай графичният таблет изглежда като голямоформатен LCD дисплей и се нарича дисплей-таблет ^[6] и има мулти-тъч функционалност, която позволява директна работа с пръсти или стилус. Художникът може бързо и лесно да мести, върти или мащабира изображението.

Източници

1. The monitor with electromagnetic function.
2. The monitor with electromagnetic function. See: 19" LCD Tablet Monitor
3. Gray, Elisha. Telautograph. United States Patent 386,815, 31 юли 1888.
4. Dimond, Tom. Devices for reading handwritten characters. Proceedings of Eastern Joint Computer Conference, 1 декември 1957. с. 232 – 237.
5. An Historical Timeline of Computer Graphics and Animation Архив на оригинала от 2007-06-29 в Wayback Machine.,
6. Cintiq24HDTouch – най-търсеният графичен дисплей-таблет на пазара^{[неработеща препратка]}

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Graphics tablet в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​