Грейв Дигър

Грейв Дигър
Информация
От	Федерална република Германия
Стил	хевиметъл, пауър метъл
Активност	от 1980 г.
Уебсайт	www.grave-digger-clan.com
Грейв Дигър в Общомедия

Грейв Дигър (на немски: Grave Digger) е немска хеви метъл група от Gladbeck.

История на групата

Основаване и 1980-те

Грейв Дигър е основана в края на 1980 г. След различни изяви на по-малки фестивали, групата с Крис Болтендал, Питър Масън, Уили Лакман и Филип Сайбел записва две песни за компилацията Rock from Hell през 1983 г. През май 1984 г. Грейв Дигър (сега с Алберт Екард на барабаните) издават своя дебютен албум Heavy Metal Breakdown .

Вторият им албум Witch Hunter следва през 1985 г. По-нататъшни изяви на фестивали, турне с Хелоуин през юни 1985 г. и накрая тройно хедлайнерско турне с Celtic Frost и Хелоуин през февруари 1986 г. Последваха, след като третият албум War Games (за първи път с К. Ф. Бранк на баса) е издаден малко преди това през януари 1986 г. След като Петер Масън напуска през май 1986 г., те променят името си на Дигър в края на 1986 г., под което издават албума Stronger than Ever с Уве Лулис на китара. Този албум има малко общо с оригиналната музика на Грейв Дигър. По-скоро това е опит да се достигне до масите с мейнстрийм рок в стила на Бон Джоуви или Ван Хален. Тъй като албумът се проваля, Крис Болтендал обявява разпадането на групата в края на 1987 г.

Реюниън и 1990-те

Групата частично се събира отново през 1991 г. Крис Болтендал, и Уве Лулис първо записват EP Ride On – For Promotion Only с нови попълнения Томи Гьотлих и Петер Брайтенбах (Warhead). Последният скоро е заменен от Йорг Михаел, който вече е бил барабанист за Рейдж и Running Wild, и е създаден техният завръщащ се запис The Reaper, с който Грейв Дигър се въръщат към своя произход. През същата година излиза Best of the Eighties, най-добрият албум на по-ранните творби.

Албумът Symphony of Death последва през 1994 г. , вторият, но и последен с Йорг Михаел на барабани. След това Грейв Дигър правят турне в Германия с новия си барабанист Франк Улрих, включващо: като отварящ акт за Менуоър. През 1995 г. излиза Heart of Darkness, много мрачен албум с влияние от по-ранните творби на Annihilator.

Концептуалният албум Tunes of War, който е издаден през 1996 г. със Стефан Арнолд като нов барабанист и се занимаващ се с шотландска история, това е началото на средновековната трилогия, състояща се от концептуални албуми. Това е продължено с албума Knights of the Cross от 1997 г. с Йенс Бекер (бивш Running Wild) на баса, който е за възхода и падението на Ордена на тамплиерите. Трилогията завършва през 1999 г. с албума Excalibur, който се занимава с легендата за крал Артур и рицарите на кръглата маса. Това е последвано от световно турне, с Ханс-Петер Каценбург като кийбордист, който вече се е появил на Tunes Of War и скоро става постоянен член на групата. До 2014 г. доста високият мъж винаги се появява на сцената и в брошурите с албуми като Reaper в черна пелерина с качулка и сребърна маска с череп. Винаги се е представял като „HP Katzenburg“. Неговият наследник Маркус Книп първоначално продължава традицията на „Жътваря“.

2000-те

През 2000 г. Грейв Дигър отпразнуват своята двадесета годишнина и свирят на разпродаден концерт на 11 ноември в Zeche в Бохум. Предложени са най-популярните песни на групата, допълнени от песни, които рядко се изпълняват. Грейв Дигър получава подкрепа и от различни гост-музиканти. Този концерт бележи период в историята на групата, също и защото малко след това Уве Лулис напуска групата по лични и бизнес причини. След времето си с Грейв Дигър, Лулис сформира групата Rebellion.

Намерен е заместник в бившия китарист на Rage Manni Schmidt. С него и под новия звукозаписен лейбъл Нюклиър Бласт, The Grave Digger е издаден през 2001 г. Вдъхновението за текстовете на този албум са произведенията на Едгар Алън По. През 2002 г. на пазара излиза първият албум на живо Tunes of Wacken, както и първото DVD с участието на Wacken Open Air 2001. Две години по-късно е издаден друг концептуален албум, Rheingold, който се върти около операта на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“.

След успешното турне Rheingold със Symphorce и Wizard в първия акт, отиват в студиото за следващия албум The Last Supper, който, подобно на своя предшественик, е концептуален албум. Разказва за последните дни на Иисус Христос. Някои журналисти определят произведението като най-добрия албум след Tunes of War или Heavy Metal Breakdown. Корицата е проектирана за първи път от Гюла Хаванчак. Албумът е издаден на 17 януари 2005 г., а турнето със StormHammer и Astral Doors започва на 11 февруари в Андернах, родното място на Мани Шмид.

По време на турнето на Тайната вечеря, изпълнението в Сао Пауло е записано на 7 май 2005 г. и е издадено през октомври 2005 г. на DVD на живо, озаглавено 25 to Live, за да отпразнува 25-ата годишнина на групата. Времето за възпроизвеждане на DVD е приблизително 2 часа и 30 минути. В сетлиста на концерта има и класики и отдавна незвучащи песни като Witch Hunter, Paradise и Shoot Her Down. По същото време е издаден и двоен диск на живо със същото име.

В началото на 2006 г. Грейв Дигър се преместват от Хюклиър Бласт към испанския лейбъл Locomotive Records. Новият сингъл, новозаписана версия на песента Yesterday, е пуснат на 29 септември. Също така включва безплатно DVD на живо от изпълнението на фестивала Rock Machina през 2001 г. в Испания. Нов албум, озаглавен Liberty or Death, е издаден на 12 януари 2007 г. Последва турне с „двоен хедлайнер“ с Therion. Групата Сабатън служи като откриващ акт. Дрейв Дигър също свири на Wacken Open Air 2007. В In-Extremo best-of CD No Look Back, Грейв Дигър са представени с английска версия на The Pied Piper. На 8 октомври 2007 г. Грейв Дигър обявяват на началната си страница като част от конкурс, че ще добавят втори китарист към групата. Това е Тило Херман, бивш от Faithfull Breath, Risk , Holy Moses и Running Wild. Херман вече свири на живо с групата и участва в следващия албум, който е издаден на 9 януари 2009 г. под заглавието Ballads of a Hangman. Новият китарист напуска през февруари 2009 г., но според групата не поради „междуличностни проблеми“, а поради няколко фактологични точки, „от космическата ситуация на сцената до музикалните аспекти“.

2010-те

През септември 2009 г. китаристът Мани Шмид напуска групата.^[1] Тъй като групата все още има няколко резервации за концерти за текущата година, те решават през октомври 2009 г. да привлекат Аксел Рит (отдавнашен познат на Крис) в групата като заместник на китара. Групата изнася първия си концерт на 24 октомври 2009 г. в Гладбек с Аксел Рит на китара. В средата на януари 2010 г. Аксел Рит е официално потвърден като новия китарист на Грейв Дигър на уебсайта на групата.

Групата изнася своя 30-годишен юбилеен концерт на Wacken Open Air през 2010 г. Включени гости: Доро Пеш, Ханси Кюрш и Ван Канто. На 4 март 2011 г. юбилейният концерт е издаден като live DVD и CD под името The Clans Are Still Marching. Малко след това, на 1 октомври 2010 г., излиза албумът The Clans Will Rise Again.

В албума на групата Van Canto Tribe of Force, издаден на 26 февруари 2010 г. , Крис Болтендал пее песента Rebellion заедно с групата. Албумът се разпространява от Напалм Рекърдс.

Групата осигури химна за Wacken Open Air 2011: Wacken Will Never Die.^[2]

През есента на 2011 г. Грейв Дигър работи с норвежката певица Анита Хегерланд по хеви метъл интерпретация на заглавието „Хубаво е да си в света“, което Хегерланд публикува с Рой Блек преди четиридесет години. Тази версия е пусната на 21 октомври 2011 г.

През 2012 г. излиза седемнадесетият албум на групата, Clash of the Gods, който не показва прекъсване тематично или музикално, но показва силна промяна. Шотландско-английските фолклорни влияния (история, интерлюдии с гайда...), които преобладават в предишните албуми, изчезват, но песните сега се въртят около древногръцката митология, а традиционните гръцки елементи също са очевидни в музиката.

Безконцептуалният албум Return of the Reaper е издаден през 2014 г. Малко след това HP Katzenburg обявява напускането си от групата, тъй като вече не може да отделя достатъчно време на Грейв Дигър поради други професионални и музикални ангажименти. Негов наследник е Маркус Книп.^[3]

През 2015 г. групата започва поредица от концерти, за да отпразнува 35-годишнината на групата, в които свири основно песни от 80-те години. По този повод е издадена и компилацията Exhumation – The Early Years с общо 15 стари песни.

2017 г., петък, 13 януари, излиза албумът Healed By Metal, 19-ият студиен албум на Грейв Дигър.

През юни 2018 г., след приключване на записите на албума The Living Dead, групата обявява раздялата си с дългогодишния барабанист Стефан Арнолд. В резултат на това Маркус Книп преминава от клавиатура към барабани и оттогава групата свири като квартет.

След раздялата с Аксел Рит, групата представи Тобиас Керстинг (бивш Orden Ogan ) като нов китарист през октомври 2023 г., който вече е работил с него в страничния проект на Boltendahl Steelhammer.

Членове на групата

Настоящи членове

• Крис Болтендал – вокали (1980 – 1986, 1991 – ), бас китара (1980 – 1982, 1985)
• Йенс Бекер – бас китара (1998 – )
• Аксел „Ironfinger“ Рит – китара (2009 – )
• Маркус Книп – клавиатура (2014 – ), trummor (2018 – )

Бивши членове

• Луц Шмелцер – барабани (1980)
• Питър Масън – китара (1980 – 1986), бас китара (1985)
• Филип Сейбел – барабани (1981 – 1982; починал 2002 г.)
• Мартин Герлицки – бас китара (1983)
• Уили Лакман – бас китара (1983 – 1984; починал 2013 г.)
• Рене „T-Bone“ Тайхгребер – бас (1984)
• Алберт Екард – барабани (1983 – 1987)
• CF Бранк (Крис Ф. Бранк) – бас (1985 – 1987)
• Томи Гьотлих – бас китара (1991 – 1997)
• Петер Брайтенбах – барабани (1991 – 1993)
• Уве Лулис – китара (1986 – 2000)
• Йорг Михаел – барабани (1993 – 1994)
• Франк Улрих – барабани (1994 – 1995)
• Стефан Арнолд – барабани (1996 – 2018)
• Ханс „HP“ Каценбург – клавиатура (1997 – 2014)
• Мани Шмид – китара (2000 – 2009)
• Тило Херман – китара (2007 – 2009)

Членове на турнета

Ханс „HP“ Каценбург – клавиатура (1996 – 1997)

Източници

1. Grave Digger Parts Ways With Guitarist Manni Schmidt - Oct. 8, 2009 // roadrunnerrecords.com. Архивиран от оригинала на 14 октомври 2009. Посетен на 13 януари 2024.
2. W:O:A Hymne 2011 – Wacken Will Never Die // wacken.com. Архивиран от оригинала на 2 май 2011. Посетен на 13 януари 2024.
3. Grave Digger // facebook.com. Посетен на 13 януари 2024.

Външни препратки

• Ship of hope

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Grave Digger в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​