Григорий Левенфиш | |
Информация | |
---|---|
Държава | СССР |
Състезател на | Русия |
Роден | |
Починал | |
Звание | гросмайстор (1950) |
Григорий Левенфиш в Общомедия |
Григорий Яковлевич Левенфѝш е водещ руски гросмайстор през 20-те и 30-те години на ХХ век. Два пъти е шампион на Съветския съюз (1934 и 1937), а през 1937 г. завършва наравно с Ботвиник в мач за световната титла. Левенфиш също е известен шахматен писател.
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
Левенфиш е роден в Полша, тогава част от Руската империя. Прекарва по-голямата част от годините си на развитие в Санкт Петербург, където посещава университет и учи химическо инженерство. Най-ранното му разпознаване като бележит шахматист идва, когато печели Санктпетербургския шампионат по шахмат през 1909 г. Впоследствие участва на силния турнир Карлсбат (сега Карлови Вари) през 1911 г. и прави силно впечатление, въпреки отрицателния личен резултат от турнира. На времето неговата игра е сравнявана с тази на легендарния Михаил Чигорин. През следващото десетилетие, Левенфиш продължава да се представя силно в местни турнири, като най-забележителни са победите му на Ленинградското първенство през 1922, 1924 и 1925 (съшампион). На национално ниво също записва отлични резултати. През 1920 г. е трети в първенството на Съветския съюз, през 1923 г. е втори, съшампион в Ленинград през 1934 г. (с Иля Рабинович с резултат 12/19 т.) и абсолютен шампион през 1937 г. с 12,5/19 т.
През 1935 г. на силния Московски международен турнир, записва 10,5/19 т., което го поставя на 6-7 позиция в класирането. Турнирът е спечелен от Михаил Ботвиник и Сало Флор. На турнира само за съветски шахматисти в Ленинград през 1936 г., Левенфиш завършва на трето място с 8,5/14 т. Участва на тренинговия турнир Москва-Ленинград през 1939 г., където заема 3-6 място с 10/17 т. зад победителите Флор и Самуел Решевски.
През 1937 г. изиграва серия от над 13 срещи с Ботвиник, която завършва реми, а през 1940 г. също в подобна серия побеждава Владимир Алаторцев.
Въпреки успехите си, Левенфиш е на практика игнориран от ръководителите на съветския шахмат. Те последователно поддържат неговия велик противник Ботвиник и претендентите за трона не са поощрявани. Левенфиш е част от по-старото поколение от шахматни майстори и е с 22 години по-възрастен от Ботвиник. Общо казано, Левенфиш води своя живот в трагични условия за времето си, като той е единственият шахматист от своето поколение, който не е възнаграден за успехите си. Това означава, че разполага само със средства за слабо отоплена стая в занемарен блок с апартаменти. Допълнително към това, съветското правителство отказва да разреши на Левенфиш, да участва на шахматни мероприятия в чужбина, такива като АВРО турнира през 1938 г. Тези условия повлияват на постоянството на руския шахматист и най-вече върху неговия морал и развитието му като шахматист. Останалите шахматисти родени преди революцията като Александър Алехин, Ефим Боголюбов, Акиба Рубинщайн и Арон Нимцович имат пълна свобода за участие на шахматните турнири, провеждани извън границите на Съветския съюз. Лишен от същите възможности, като на неговите сънародници, Левенфиш е принуден да участва само на вътрешни турнири и да работи в стъкларската индустрия, за да преживява.
Левенфиш е награден с гросмайсторско звание от ФИДЕ през 1950 г.
Посочената година на публикуване е тази, през която книгите са издадени за първи път на съветския книжен пазар.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Grigory Levenfish в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |