Густав Льобон

Густав Льобон
Gustave Le Bon
Френски психолог
Роден
Починал
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция
Учил вПарижки университет
Активен периодот 1880 г. до 1885 г.
Семейство
Съпруганяма
Густав Льобон в Общомедия

Густав Льобон или Густав Льо Бон (старо изписване Густав Ле Бон) (на френски: Gustave Le Bon) е френски психолог, историк, социолог и антрополог, основател на социалната психология, автор на популярната монография „Психология на тълпите“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 май 1841 година в Ножан льо Ротру, Франция. Получава научна степен по медицина.

Льобон създава доктрината за йерархията на расите. Критериите, които постановява, включват степента на способностите за разсъждения, силата на вниманието и владеенето на инстинктивните потребности. Сравнявайки например психичните характеристики на англосаксонците с тези на испаноговорещите, той намира, че англосаксонците ги превъзхождат във всяко отношение.

Разработва и друга йерархия, която нарича йерархия на половете. В тази система животните, психично болните, социалистите, децата, дегенератите и примитивните народи, се смятат за малоценни същества. Убеден е, че поведението на хората в тълпата се различават съществено от индивидуалното човешко поведение. В тълпата съществува съвместност и единство на психиката, което може да се изрази като нетолерантност, неустоима сила или безотговорност. Действията на тълпите могат да са внезапни и екстремални; интелектуалните процеси са рудиментарни и механични. Това е една от няколкото теории за „груповата психика“, които процъфтяват по това време.

Умира на 13 декември 1931 година в Марн Ла Кокет на 90-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На френски език
  • La mort apparente et inhumations prématurées (1866)
  • Traité pratique des maladies des organes génitaux-urinaires (1869)
  • La vie (Traité de physiologie humaine) (1874)
  • La Méthode graphique et les appareils enregistreurs (1878)
  • Recherches anatomiques et mathématiques sur les variations de volume du cerveau et sur leurs relations avec l'intelligence (1879)
  • La Fumée du tabac (1880
  • Voyage aux Monts-Tatras (1881)
  • L'Homme et les sociétés – Leurs origines et leur histoire (1881)
  • La Civilisation des Arabes (1884)
  • Voyage au Népal (1886)
  • Les Levers photographiques (1888)
  • Les Premières Civilisations de l'Orient (1889)
  • L'Équitation actuelle et ses principes. Recherches expérimentales (1892)
  • Les Civilisations de l'Inde (1893)
  • Les Monuments de l'Inde (1893)
  • Les Lois psychologiques de l'évolution des peuples (1894)
  • La psychologie des foules (1895)
  • Psychologie du socialisme (1898)
  • Psychologie de l'éducation (1902)
  • L'évolution de la matière (1905)
  • La naissance et l'évanouissement de la matière (1907)
  • L'évolution des forces (1907)
  • Psychologie politique (1910)
  • Les Opinions et les croyances (1911)
  • Aphorismes du temps présent (1913)
  • La Vie des vérités (1914)
  • La Révolution française et la psychologie des révolutions (1912)
  • Enseignements psychologiques de la guerre européenne (1915)
  • Premières conséquences de la guerre (1917)
  • Hier et demain. Pensées brèves (1918)
  • Le Déséquilibre du monde (1923)
  • Les Incertitudes de l'heure présente (1924)
  • Bases scientifiques d'une philosophie de l'histoire (1931)
На български език
  • Еволюция на цивилизациите, Русе 1898, 95 с.[1]; София: Асеневци, 2014 (90 c.), ISBN 978-954-8898-52-2[2]
  • Психологическите закони за развитието на народите, Лом 1899
  • Психология на тълпите, Кюстендил 1905, (212 с.)[3]; София: Жарава, 2002 (155 с.)[4]; София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995 (148 с.), ISBN 954-07-0597-5[5]; София: Асеневци, 2014 (144 c.), ISBN 978-954-8898-36-2[6]
  • Създаване и уничтожаване на материята, 1913, 55 с.
  • Психологическите закони за развитието на народите, Сливен 1922, 280 с.
  • Афоризми на днешното време, София 1923, 155 с.
  • Магия, духове и наука, София 1924, 40 с.(2 издание – София 1930, 36 с.)
  • Що е материя? Превръщане на вещество в енергия, София 1926, 47 с.
  • Научните основи на философия на историята, София 1938, 150 с.
  • Политическа психология, София 1940, 280 с.
  • Психологични закони за развитието на народите, Сириус 4, 2004, ISBN 954-8582-24-4; София: Асеневци, 2013 (118c.), ISBN 978-954-8898-43-0
  • Политическа психология, Сириус 4, 2004; София: Асеневци, 2014
  • Психология на революцията. Френската революция: причини, развитие, последствия, (322 с.) София: Асеневци, 2021, ISBN 978-619-7586-31-2

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998.
  1. ↑ COBISS[неработеща препратка]
  2. ↑ COBISS[неработеща препратка]
  3. ↑ В каталога COBISS[неработеща препратка]
  4. ↑ COBISS[неработеща препратка]
  5. ↑ COBISS[неработеща препратка]
  6. ↑ COBISS[неработеща препратка]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия за психолог все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.