Густав Фалке

Густав Фалке
Gustav Falke
Густав Фалке през 1912 г.
Густав Фалке през 1912 г.
Роден11 януари 1853 г.
Починал8 февруари 1916 г. (63 г.)
Хамбург-Грос Борстел, Германия
Професияпоет, писател, преводач
Националност Германия
Жанрлирика, белетристика
Подпис
Густав Фалке в Общомедия

Густав Фалке (на немски: Gustav Falke) е германски поет, белетрист и преводач.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Густав Фалке завършва обучение за книжар през 1868 г. в Хамбург. Тъй като неговият пастрок отхвърля желанието му да следва литература или музика, Фалке напуска Хамбург през 1870 г. До 1877 г. работи като книжар в Есен, а след това в Хилдбургхаузен. През 1878 г. се завръща в Хамбург и там взема частни уроци по музика при пианиста Емил Краузе. Накрая започва да си изкарва прехраната като учител по пиано.

През 1890 г. Густав Фалке се жени за бившата си ученичка по пиано Ана Хайсел, от която има две дъщери и син. През 90-те години Фалке започва да публикува собствени литературни творби и бързо установява контакт с кръга на „Хамбургското литературно общество“.

Известният вече поет Детлев фон Лилиенкрон се заинтригува в Мюнхен от една поема на Фалке и се свързва с него. Отначало дружбата им е само писмена, но става по-интензивна, след като Лилиенкрон се преселва в хамбургския квартал Отензен.

За петдесетия рожден ден на Густав Фалке през 1903 г. градският съвет на Хамбург му отпуска пожизнена почетна пенсия „за заслугите му към немската литература“. Това му позволява да придобие вила в Грос Борстел и да си осигури независимо съществуване на писател.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]
Густав Фалке (1900)

Густав Фалке започва литературното си поприще като поет в импресионистичен стил. Негови съвременни образци стават преди всичко Рихард Демел, Паул Хайзе и Детлев фон Лилиенкрон. Наред с това като консервативен бюргерски писател развива народностен песенен стил и с това се нарежда в традицията на поети като Едуард Мьорике, Йозеф фон Айхендорф и Теодор Щорм.

Романите на Фалке, в които преобладава хамбургски локален колорит, може да се причислят към умерения натурализъм. Фалке пише също епически поеми и новели. Значителна част от произведенията му са книги за деца в рими и прозаическа форма, чийто ведър и жизнен тон му донася в началото на XX век голям успех.

С избухването на Първата световна война Густав Фалке се изявява като безкомпромисен националист, който поставя писателското си перо изцяло в служба на германските национални цели. През 1915 г. за дейността му в полза на военната пропаганда му е присъден пруският орден „Червен орел“ (Roter Adlerorden).

Влияние

[редактиране | редактиране на кода]
Надгробният камък в Нойверк

Музикални творби по стихотворения на Густав Фалке създават композитори като Енгелберт Хумпердинк, Макс Регер, Арнолд Шьонберг, Рихард Щраус и Антон Веберн. Музикалният отдел на „Кралската библиотека“ в Берлин притежава още преди кончината на поета над 480 различни композиции по негови текстове.

Признание

[редактиране | редактиране на кода]
  • В Хамбург има улица на името на Густав Фалке.
  • По Петдесетница на 1909 г. в „Гробището на незнайните“ на остров Нойверк в Северно море е поставен камък, на който е изобразен спасителен пояс със стихове на Густав Фалке.
  • През 1952 г. в парка на Грос Борстел е издигнат паметник с лика на поета.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на Фалке в Грос Борстел
  • Mynheer der Tod und andere Gedichte, 1892
  • Aus dem Durchschnitt. Roman, 1892
  • Tanz und Andacht. Gedichte, 1893
  • Der Kuß. Ein Capriccio, 1894
  • Harmlose Humoresken, 1894
  • Zwischen zwei Nächten. Neue Gedichte, 1894
  • Landen und Stranden. Ein Hamburger Roman
    • 1. Hamburger Kinder, 1895
    • 2. Neben der Arbeit, 1895
    • 3. Hab ich nur deine Liebe, 1901
  • Neue Fahrt. Gedichte, 1897
  • Der Mann im Nebel. Roman, 1899
  • Mit dem Leben. Neue Gedichte, 1899
  • Gustav Falke als Lyriker. Eine Auswahl aus seinen Dichtungen, 1900
  • Otto Speckters Katzenbuch, 1900
  • Otto Speckters Vogelbuch, 1901
  • Putzi. Märchenkomödie, 1902
  • Hohe Sommertage. Neue Gedichte, 1902
  • Aus Muckimacks Reich. Märchen und Satiren, 1903
  • Zwischengerichte. Seinen Gästen gewidmet zur Erinnerung an den 11. Januar 1903, 1903
  • Der gestiefelte Kater. Dichtung in 11 Gesängen, 1904
  • Ausgewählte Gedichte, 1905
  • Bübchens Weihnachtstraum. Melodramatisches Krippenspiel, 1906
  • Timm Kröger. Literarische Studie, 1906
  • Eichendorff. Monographie, 1906
  • En Handvull Appeln. Plattdütsche Rimels vör unse Görn, 1906
  • Heitere Geschichten, 1907
  • Frohe Fracht. Neue Gedichte, 1907
  • Drei gute Kameraden. Erzählung für die Jugend, 1908
  • Hamburg, 1908
  • Die Kinder aus Ohlsens Gang. Roman, 1908
  • Dörten und andere Erzählungen, 1909
  • Ein lustig Jahr der Tiere. Ein fröhlich Bilderbuch, 1909
  • Tierbilder, 1909
  • Winter und Frühling, 1909
  • Die Auswahl. Gedichte, 1910
  • Klaus Bärlappe. Erzählung für die Jugend, 1910
  • Der Spanier. Eine Novelle, 1910
  • Geelgösch. Novellen, 1910
  • Das Schützenfest. Im Fischerdorf. Erzählungen für die Jugend, 1911
  • Unruhig steht die Sehnsucht auf. (Auswahl), 1911
  • Drei Helden. Ein Bilderbuch, 1911
  • Die neidischen Schwestern. Märchen aus 1001 Nacht, 1912
  • Herr Henning oder Die Tönniesfresser von Hildesheim. Erzählung, 1912
Паметна плоча на родната къща на Густав Фалке в Хамбург
  • Gesammelte Dichtungen
    • 1. Herddämmerglück, 1912
    • 2. Tanz und Andacht, 1912
    • 3. Der Frühlingsreiter, 1912
    • 4. Der Schnitter, 1912
    • 5. Erzählende Dichtungen, 1912
  • Die Stadt mit den goldenen Türmen. Die Geschichte meines Lebens, 1912
  • Anna. Verse, 1913
  • Herr Purtaller und seine Tochter. Erzählung für die Jugend, 1913
  • Kunterbunt, 1914
  • Vaterland heilig Land, 1915
  • Viel Feind, viel Ehr, 1915
  • Das Leben lebt. Letzte Gedichte, 1916

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни