Гърмяща змия
| Гърмяща змия |
Общоприето наименование Терминът „Гърмяща змия“ се използва на български за няколко отделни таксона. |
 Рогата гърмяща змия (C. cerastes) |
| Включени групи |
| Гърмяща змия в Общомедия |
| [ редактиране ] |
Гърмящата змия е общоприето наименование за група отровни змии от родовете Crotalus и Sistrurus.
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Известни са 36 вида гърмящи змии с около 65 – 70 подвида.[1] Всички видове са разпространени в Америка, от Южна Алберта, Саскачеван и Южна Британска Колумбия в Канада до централните части на Аржентина.
Гърмящите змии са хищници и имат широк спектър от местообитания. Могат да се видят в прерии, блата, пустини и гори, но най-вече в близост до открити и скалисти райони. Скалите им предлагат открити места за припек, помагат им да се крият от другите хищници и им предоставят изобилие от плячка, която живее сред тях. Предпочитат температури между 26 и 32 °C, но могат да оцелеят и при температури под нулата.[2]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Гърмящите змии получават името си от дрънкалката, разположена в края на опашките им, която при вибрация издава силен тракащ звук, който възпира хищниците или служи като предупреждение за минувачите.[3] Те обаче могат да станат жертва на ястреби, невестулки, кралски змии и редица други видове. Голям брой гърмящи змии биват убивани от страна на човека. Популациите на гърмящи змии в много райони са силно застрашени поради унищожаване на местообитанията им или бракониерство.
Отрова
[редактиране | редактиране на кода]В Северна Америка най-много ухапвания от змии са именно от тях. Гърмящите змии обаче хапят рядко, освен ако не бъдат провокирани или заплашени. Ако пострадалият човек се лекува своевременно, ухапването рядко е фатално.
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Хранят се с малки животни като птици и гризачи.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Barceloux, Donald G., ed. (2008). Medical toxicology of natural substances: foods, fungi, medicinal herbs, plants, and venomous animals. John Wiley & Sons. ISBN 978-0-471-72761-3: p. 1026
- ↑ Rubio, Manny (1998). Rattlesnake: Portrait of a Predator. Smithsonian Books. ISBN 1-56098-808-8: p. 24
- ↑ Willis Lamm. RATTLESNAKE!