Гюла Круди

Гюла Круди
Gyula Krúdy
Гюла Круди, 1929 г.
Гюла Круди, 1929 г.
Роден21 октомври 1878 г.
Починал12 май 1933 г. (54 г.)
Будапеща, Унгария
Професияписател, журналист
Националност Унгария
Активен период1897-1933
Жанрприключенски роман, исторически роман
Известни творбипоредица „Синбад“, „Червеният дилижанс“
СъпругаБела Спеглер (1899-1919)
Зузана Роза (1919–1933)
ДецаГюла, Илона, Мария (1-ви брак), Зузана (2-ри брак)
Уебсайт
Гюла Круди в Общомедия

Гюла Круди (на унгарски: Gyula Krúdy) е унгарски журналист и писател на произведения в жанра приключенски и исторически роман.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Гюла Круди е роден на 21 октомври 1878 г. в Ниредхаза, Унгария. Баща му е адвокат, от богато дворянско семейстно, а майка му Джулиана Чакании е била прислужница при семейство Круди. Те сключват официално брак, едва когато Гюла е на 17 години, макар баща му да го е отгледал. Учи в училищата в Сату Маре, Подолин и Ниредхаза.

След завършване на гимназията работи като журналист в провинциални вестници в Дебрецен и Нагиварад. През 1896 г. се премества в Будапеща. Сътрудник е на различни списания.

Първият му сборник с разкази „Üres a fészek“ (Празно гнездо) е публикуван през 1897 г. В следващите години той публикува произведенията си основно като серийни публикации във вестниците.

На 27 декември 1899 г. се жени за писателката Бела Спеглер (с псевдоним Сатанела). Имат три деца – Гюла, Илона и Мария. През 1919 г. се развежда и се жени за много по-младата Зузана Роза, с която имат една дъщеря.

През 1901 г. е издаден първият му роман „Az aranybánya“ (В златната мина). През 1911 г. започва да публикува произведения с участието на герой от „Хиляда и една нощ“ Синбад Мореплавателя.

По време на Първата световна война се връща в родния си град. През 1916 г. е удостоен с литературната награда „Франц Йосиф“. През 1918 г. се премества на остров Маргарет в Будапеща.

През 1920-1921 г., по време на съветската република, финансовото му състояние се влошава, и той живее в лоши условия. Това води до влошаване на здравето му и последвалото в бъдеще пристрастяване към алкохола.

В края на 20-те и началото на 30-те здравето му сериозно се влошава и той работи малко, като постоянно е преследван от кредиторите си. През 1930 г. е удостоен с най-престижната литературна награда на Унгария – наградата „Баумгартен“.

Гюла Круди умира на 12 май 1933 г. в Будапеща.

След смъртта му творчеството му е почти забравено до 1940 г., когато писателят Шандор Мараи започва да популяризира произведенията му.

Къщата му в Обуда през 1966 г. е превърната в Музей на търговията и туризма.

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]
Гробът на Гюла Круди в Будапеща
Статуя на героя му Синбад в Будапеща

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Az aranybánya (1901)
  • A podolini kísértet (1906)
  • Francia kastély (1912)
  • Mákvirágok kertje (1913)
  • A vörös postakocsi (1913)
    Червеният дилижанс, изд.: „Народна култура“, София (1970), прев. Николина Атанасова
  • Palotai álmok (1914)
  • 42-es mozsarak (1915)
  • Őszi utazások a vörös postakocsin (1917)
  • Bukfenc (1917)
  • Napraforgó (1918)
  • Az útitárs (1918)
  • Asszonyságok díja (1919)
  • N. N. (1920)
  • Mit látott Vak Béla szerelemben és bánatban (1921)
  • Nagy kópé (1921)
  • Hét bagoly (1922)
  • Szépasszony férje... (1925)
  • Primadonna (1926)
  • Valakit elvisz az ördög (1928)
  • Az első Habsburg (1930)
  • Boldogult úrfikoromban (1930)
  • A kékszalag hőse (1931)
  • A tiszaeszlári Solymosi Eszter (1931)
  • Purgatórium (1933)
  • Így volt 1914-ben (1933)

Сборници (разкази и новели)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Üres a fészek (1897)
  • A víg ember bús meséi (1900)
  • Kún László (1902)
  • A komáromi fiú (1903)
  • Pogány magyarok (1903)
  • Diákkisasszonyok (1905)
  • Hazám tükre (1905)
  • Pajkos Gaálék (1906)
  • Hét szilvafa (1907)
  • A bűvös erszény (1908)
  • A negyvenes évekből (1909)
  • Mihály csizmája (1910)
  • A podolini takácsné és a többiek (1911)
  • Szindbád utazásai (1912)
  • Az utolsó honvédek (1913)
  • Első szerelem (1914)
  • Mákvirágok kertje (1914)
  • Margit története (1914)
  • Palotai álmok (1914)
  • Szindbád: A feltámadás (1915)
  • Aranykéz utcai szép napok (1916)
  • Pesti album (1919)
  • Tótágas (1919)
  • A betyár álma – Kleofásné kakasa (1920)
  • A fejedelem szolgája (1925)
  • N.N. – A betyár álma (1925)
  • Szindbád megtérése (1925)
  • Álmoskönyv (1925)
  • Az élet álom (1931)
Паметник на Гюла Круди

Екранизации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1963 A hírlapíró és a halál – ТВ филм
  • 1971 Szindbád – по поредицата
  • 1974 Napraforgó
  • 1975 A sas meg a sasfiók – ТВ филм, по „Zoltánka“
  • 1975 Öszi versenyek – ТВ филм
  • 1977 Hungária kávéház – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1979 Verzió
  • 1979 Tizenhat város tizenhat lánya – ТВ филм
  • 1987 A komáromi fiú -– ТВ филм
  • 2005 Stambuch – ТВ филм

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Krúdy Gyula в Уикипедия на унгарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни