Гюстав Моро

Гюстав Моро Gustave Moreau
френски художник
Автопортрет от 1850 г.
Роден	6 април 1826 г. Париж, Франция
Починал	18 април 1898 г. (72 г.) Париж, Франция
Погребан	Париж, Франция
Кариера в изкуството
Стил	Символизъм
Жанр	историческа живопис[1]
Учители	Франкоа-Едуар Пико
Направление	живопис
Повлиян	Йожен Дьолакроа
Награди	медали от салоните през 1864, 1865 и 1869
Гюстав Моро в Общомедия

Гюстав Моро (на френски: Gustave Moreau, 6 април 1826 – 18 април 1898) е френски художник, представител на течението символизъм.

Биография

Моро е роден в Париж в семейството на Луи Жан Мари Моро, архитект, и Адел Полин де Мутие. Моро е ученик на Франсоа-Едуар Пико. Сприятелява се с Теодор Шасерие, чиито творби оказват силно влияние върху творчеството на Моро. Художникът предприема редица пътувания в Италия (Рим, Флоренция, Милано, Пиза, Сиена, Венеция), където с месеци изучава и копира картини на Тициан и Леонардо да Винчи, а също и фреските на Микеланджело в Сикстинската капела. Освен влиянието на ренесансовите майстори, в картините на Моро се долавят екзотични и ориенталски мотиви.

В продължение на 25 години Моро е в много близки (вероятно романтични) отношения с Аделаид-Александрин Дюрьо, която той рисува няколко пъти. ^[2] Първата му картина е „Пиета“, която днес се намира в катедралата в Ангулем. През 1853 г. Моро представя в Парижкия салон картините „Сцена от Песен на песните“ и „Смъртта на Дарий“. Една от първите му символистки картини – „Едип и Сфинксът“ е изложена в Салона през 1864 г.

Зала в Националния музей „Гюстав Моро“ в Париж.

През 1888 г. Моро е избран за член на Френската академия за изящни изкуства и става професор там през 1892 г. Сред учениците му са Адолф Бофрер, Анри Матис, Албер Марке и Жорж Руо.

Моро умира на 18 април 1898 г. в Париж и е погребан в гробището в Монмартър. Художникът оставя след себе си над 8000 картини, акварели и рисунки, много от които са изложени в Националния музей „Гюстав Моро“ (Musée national Gustave Moreau), намиращ се на улица „Ларошфуко“ 14 (Париж). Там е било ателието на художника, а музеят е открит официално на 13 януари 1903 г. През 1912 г. Андре Бретон го посещава и остава дълбоко впечатлен от творбите на Моро.

Галерия

• 
  Пиета
  (1852)
• 
  Хезиод и музата
  (1857)
• 
  Едип и Сфинкса
  (1864)
• 
  Орфей
  (1865)
• 
  Венера, излизаща от вълните
  (1866)
• 
  Прометей
  (1868)
• 
  Европа и бика
  (1869)
• 
  Видение
  (1876-77)
• 
  Бебето Мойсей
  (ок. 1876-78)
• 
  Свети Георги побеждава дракона
  (1889)
• 
  Вълкът и агнето
  (1889)
• 
  Юпитер и Семела
  (1895)

Източници

1. 57637
2. Kaplan, Julius. Gustave Moreau. Little Brown & Company, 1974. ISBN 0821206281. с. 7, 55.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gustave Moreau и страницата Gustave Moreau в Уикипедия на френски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

За него

• Paul Flat, Le Musée Gustave Moreau. L’artiste, son œuvre, son influence, Paris, 1899.
• George Desvalliéres, L’Œuvre de Gustave Moreau, Paris, 1911.
• Jean Revol, Gustave Moreau, La Nouvelle Revue française, n°106, octobre 1961.
• Paul Bittler et Pierre-Louis Mathieu, Musée Gustave Moreau. Catalogue des dessins de Gustave Moreau, Paris, 1983.
• Geneviève Lacambre, Gustave Moreau: Maître Sorcier, Paris, 1997.
• Pierre-Louis Mathieu, Gustave Moreau: monographie et nouveau catalogue de l'œuvre achevé, ACR Édition, Paris, 1998.
• Pierre-Louis Mathieu, Gustave Moreau, L'assembleur de rêves, ACR Éditions, Paris, 1998.
• Peter Cooke, Gustave Moreau et les arts jumeaux: peinture et littérature au dix-neuvième siècle, Berne, 2003.
• Marie-Anne Sarda (ред.), Paysages de rêve de Gustave Moreau, Paris, 2004.
• Pierre-Louis Mathieu, Le Musée Gustave Moreau, Réunion des musées nationaux, Paris, 2005.
• Gilbert Bou, Gustave Moreau à Decazeville, Rodez, 2010.
• Marie-Cécile Forest (ред.), L'Homme aux figures de cire, Paris, 2010.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Гюстав Моро.

• ((en)) ((fr)) ((ja)) Musée National Gustave-Moreau – сайт на Националния музей „Гюстав Моро“
• ((en)) Кратка биография Архив на оригинала от 2017-07-04 в Wayback Machine. от Artchive.com
• Марсел Пруст, „Гюстав Моро“, превод от френски език Юлиан Жилиев, електронно списание LiterNet, 23 март 2014, № 3 (172)