Давид II Велики Комнин

Давид II Велики Комнин
император на Трапезунд
Роден
1408 г.
Починал
1 ноември 1463 г. (55 г.)
Управление
Период1458 – 1461
ПредшественикЙоан IV Велики Комнин
Семейство
РодКомнини
БащаАлексий IV Велики Комнин
МайкаТеодора Кантакузина
Братя/сестриМария Велика Комнина
Йоан IV Велики Комнин
СъпругаЕлена Кантакузина
Мария Готска (ноември 1429)
Давид II Велики Комнин в Общомедия

Давид Велики Комнин (на гръцки: Δαβίδ Μέγας Κομνηνός, David Megas Komnēnos; * ок. 1408; † 1 ноември 1463, Цариград) от владетелската династия Комнини, е последният император на Трапезундската империя (1458 – 1461).

Живот

[редактиране | редактиране на кода]

Син е на император Алексий IV Велики Комнин († 1429) и Теодора Кантакузина († 1426). Сестра му Мария Комнина е последната византийска императрица като трета съпруга на император Йоан VIII Палеолог.

След смъртта на по-големия му брат Йоан IV Велики Комнин той го наследява като император вероятно преди 22 април 1459 г.

Още през 1458 г. Давид е принуден да подпише в Одрин от името на брат си договор за васалитет спрямо османците и по-късно през същата година изпраща племенницата си Теодора Комнина за съпруга на Узун Хасан. Надявайки се да отхвърли васалитета, той се присъединява към военния съюз на западните държави, Грузия и един от Малоазийските бейлици.[1]

През 1461 г. столицата на империята Трапезунд е обсадена от турския султан Мехмед II. Отправено е предложение към Давид Комнин да предаде града без бой, за да го спаси от разграбване и разрушение, и той се съгласява да го направи на 15 август 1461.[2]

След завладяването на града Давид Комнин е качен със семейството си на турски кораб и е отведен първо в Константинопол, а по-късно в Одрин. Поверени са му владения по долината на Струма. На 26 март 1463 г. обаче е обвинен в участие в заговор и арестуван. Осъден е на смърт, но султанът му предлага да бъде помилван, ако приеме исляма.[3] След като Давид отказва, е убит заедно със синовете си Василий, Мануил и Георгий и племенника си Алексий на 1 ноември 1463 в Константинопол, а останките им са разпилени в околността.[4]

През 2013 г. е канонизиран от Константинополския патриарх.[5]


Трапезундската империя 1265 г.

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]

Той се жени през 1429 г. за Мария Готска († пр. 1453), дъщеря на Алексей от Теодоро (Готия).[6]

Вторият му брак е с Елена Кантакузина († ок. 1 ноември 1463), внучка на севастократор Димитър I Кантакузин (1343 – 1384/1420), византийски деспот на Морея. От нея има пет деца:

  • Василий Велики Комнин (убит 1 ноември 1463, Константинопол);
  • Мануил Велики Комнин (убит 1 ноември 1463, Константинопол);
  • Георгий Велики Комнин (убит 1 ноември 1463, Константинопол);
  • Анна Велика Комнина (* 1447, † сл. 1463); омъжена I.: 1462 за Заган паша, бейлербей на Македония; II.: за Силван Бей, син на Илван Бей;
  • дъщеря Велика Комнина, омъжена за Мамия Гурели, княз на Гурия

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Patriarchate of Constantinople canonizes the last Trebizond emperor, 2013.
  2. ↑ Albrecht von Haller, Gabriel Seigneux de Correvon, Usong: histoire orientale, Valade, 1763, p. 258.
  3. ↑ Patriarchate of Constantinople canonizes the last Trebizond emperor, 2013.
  4. ↑ Franz Babinger: Mehmed der Eroberer. Weltenstürmer einer Zeitenwende. Piper, München 1987, ISBN 3-492-10621-8, S. 195f., 231f. und 246f.
  5. ↑ Константинополската Църква канонизира последния Трапезундски император
  6. ↑ The Chronicle of Michael Panaretos records the marriage in Nov 1429 of "the empress lady Maria from Gothia, the daughter of Alexios from Theodoro

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]