Давид Налбандян | |
David Nalbandian | |
Информация | |
---|---|
Държава | Аржентина |
Роден | |
Височина / Тегло | 180 cm / 80 kg |
Кариера | |
Професионална | 2000 |
Оттеглил се | 2013 |
Пари от наградни фондове | $ 11 114 755 |
Сингъл | |
Победи-загуби | 383–192 |
Титли от ATP | 11 |
Най-висока позиция | 3 (20 март 2006) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 1/2 финал 2006 |
Ролан Гарос | 1/2 финал 2004, 2006 |
Уимбълдън | Финал 2002 |
ОП на САЩ | 1/2 финал 2003 |
Двойки | |
Победи-загуби | 49–53 |
Най-висока позиция | 105 (5 октомври 2009) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 1-ви кръг 2003 |
Ролан Гарос | 1-ви кръг 2003 |
Уимбълдън | 2-ри кръг 2003 |
Отборно | |
Купа Дейвис | Аржентина Финал 2006, 2008, 2011 |
Информацията е актуална към 26 септември 2024 | |
Давид Налбандян в Общомедия |
Давид Налбандян (на испански: David Nalbandian) е професионален аржентински тенисист, роден на 1 януари 1982.
Давид Налбандян е роден на 1 януари 1982 година в Ункильо, Аржентина. Той е от арменски и италиански произход, става професионален тенисист на 18-годишна възраст.[1]
Давид Налбандиян достигна до номер 3 в света, като юноша през декември 1998 г. На двойки достига до номер 5 през 2000 г. Печели финала на Откритото първенство на САЩ за момчета на сингъл, като побеждава Роджър Федерер.
Той започва професионалната си кариера през 2000. През 2001 за първи път финишира годината в ATP топ 50. През 2002 той финишира като номер 1 в Аржентина и Южна Америка за първи път в своята кариера, печелейки 2 АТР титли и се класира за финала на Уимбълдън, където той губи от Лейтън Хюит.
По време на кариерата си Налбандян печели 10 ATP титли.
През февруари 2021 г. Налбандиян е нает за треньор от Миомир Кецманович.
Налбандян продължава спортната си кариера и след тениса, участва в аржентинския рали шампионат.[2]
година | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
2002 | Уимбълдън | Лейтън Хюит | 1–6, 3–6, 2–6 |
година | място | финален турнир | съперник във финала | резултат |
---|---|---|---|---|
2005 | Шанхай | Тенис Мастърс Къп | Роджър Федерер | 6–7(4–7), 6–7(11–13), 6–2, 6–1, 7–6(7–3) |
година | турнир | съперник във финала | резултат |
---|---|---|---|
2007 | Мадрид Оупън | Роджър Федерер | 1–6, 6–3, 6–3 |
2007 | Париж Мастърс | Рафаел Надал | 6–4, 6–0 |
година | турнир | съперник във финала | резултат |
---|---|---|---|
2003 | Канада Оупън | Анди Родик | 1–6, 3–6 |
2004 | Италия Оупън | Карлос Моя | 3–6, 3–6, 1–6 |
2004 | Мадрид Оупън | Марат Сафин | 2–6, 4–6, 3–6 |
2008 | Париж Мастърс | Жо-Вилфрид Цонга | 3–6, 6–4, 4–6 |
П–З | Година | Турнир | Клас | Настилка | Опонент | Резултат | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Загуба | 0–1 | 2001 | Сицилия Оупън | Международни | Клей | Феликс Мантиля | 6–7(2–7), 4–6 |
Победа | 1–1 | 2002 | Португалия Оупън | Международни | Клей | Ярко Ниеминен | 6–4, 7–6(7–5) |
Загуба | 1–2 | 2002 | Уимбълдън | Голям шлем | Трева | Лейтън Хюит | 1–6, 3–6, 2–6 |
Победа | 2–2 | 2002 | Суис Индорс | Международни | Килим (з) | Фернандо Гонсалес | 6–4, 6–3, 6–2 |
Загуба | 2–3 | 2003 | Канада Оупън (Монреал) | Мастърс | Твърда | Анди Родик | 1–6, 3–6 |
Загуба | 2–4 | 2003 | Суис Индорс | Международни | Килим (з) | Гилермо Кория | w/o |
Загуба | 2–5 | 2004 | Италия Оупън | Мастърс | Клей | Карлос Моя | 3–6, 3–6, 1–6 |
Загуба | 2–6 | 2004 | Мадрид Оупън | Мастърс | Твърда (з) | Марат Сафин | 2–6, 4–6, 3–6 |
Загуба | 2–7 | 2004 | Суис Индорс | Международни | Килим (з) | Иржи Новак | 7–5, 3–6, 4–6, 6–1, 2–6 |
Победа | 3–7 | 2005 | Баварски шампионат | Международни | Клей | Андрей Павел | 6–4, 6–1 |
Победа | 4–7 | 2005 | Мастърс Къп (Шанхай) | ATP Финали | Килим (з) | Роджър Федерер | 6–7(4–7), 6–7(11–13), 6–2, 6–1, 7–6(7–3) |
Победа | 5–7 | 2006 | Португалия Оупън | Международни | Клей | Николай Давиденко | 6–3, 6–4 |
Победа | 6–7 | 2007 | Мадрид Оупън | Мастърс | Твърда (з) | Роджър Федерер | 1–6, 6–3, 6–3 |
Победа | 7–7 | 2007 | Париж Мастърс | Мастърс | Твърда (з) | Рафаел Надал | 6–4, 6–0 |
Победа | 8–7 | 2008 | Аржентина Оупън | Международни | Клей | Хосе Акасусо | 3–6, 7–6(7–5), 6–4 |
Загуба | 8–8 | 2008 | Мексико Оупън | Межд, Голд | Клей | Николас Алмагро | 1–6, 6–7(1–7) |
Победа | 9–8 | 2008 | Стокхолм Оупън | Международни | Твърда (з) | Робин Сьодерлинг | 6–2, 5–7, 6–3 |
Загуба | 9–9 | 2008 | Суис Индорс | Международни | Твърда (з) | Роджър Федерер | 3–6, 4–6 |
Загуба | 9–10 | 2008 | Париж Мастърс | Мастърс | Твърда (з) | Жо-Вилфрид Цонга | 3–6, 6–4, 4–6 |
Победа | 10–10 | 2009 | Сидни Интернешънъл | 250 серии | Твърда | Ярко Ниеминен | 6–3, 6–7(9–11), 6–2 |
Победа | 11–10 | 2010 | Вашингтон Оупън | 500 серии | Твърда | Маркос Багдатис | 6–2, 7–6(7–4) |
Загуба | 11–11 | 2011 | Окланд Оупън | 250 серии | Твърда | Давид Ферер | 3–6, 2–6 |
Загуба | 11–12 | 2012 | Куинс Клъб Чемпиъншипс | 250 серии | Трева | Марин Чилич | 7–6(7–3), 3–4 default |
Загуба | 11–13 | 2013 | Брасил Оупън | 250 серии | Клей (з) | Рафаел Надал | 2–6, 3–6 |