Давид Фоенкинос
| Давид Фоенкинос David Foenkinos | |
| френски писател | |
.jpg) Давид Фоенкинос през 2014 г. | |
| Роден |
28 октомври 1974 г.
|
|---|---|
| Националност |  Франция |
| Работил | писател |
| Литература | |
| Период | 2002 – |
| Жанрове | роман, драма |
| Дебютни творби | Инверсия на слабоумието (2002) |
| Известни творби | Деликатността (2009) Шарлот (2014) |
| Награди | „Франсоа Мориак“ (2002)[1] „Ренодо“ (2014) „Гонкур на лицеите“ (2014) |
| Повлиян | Уди Алън |
| Уебсайт | |
| Давид Фоенкинос в Общомедия | |
Давид Фоенкинос (на френски: David Foenkinos) е френски писател, киносценарист и режисьор. Книгите му са преведени на 40 езика.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Давид Фоенкинос е роден на 28 октомври 1974 г. в Париж. Следва литература и музика в Париж. Романът му Деликатност (2009) се превръща в бестселър във Франция.[2] През декември 2011 г. по екраните тръгва филм по романа, с Одри Тоту в главната роля.[3]
През 2014 г. Фоенкинос печели наградата „Ренодо“ за романа си Шарлот.[4]
Има номинации за наградата Сезар за най-добър филм и най-добър адаптиран сценарий – за Деликатност. Други негови екранизирани романи са: Спомените (2011), Je vais mieux (2013) и Загадката Анри Пик (2016).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Романи
[редактиране | редактиране на кода]- Inversion de l'idiotie: de l'influence de deux Polonais, Gallimard, 2002 (награда „Франсоа Мориак“)[1]
„Инверсия на слабоумието“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2008, 214 с. - Entre les oreilles, Gallimard, 2002
- Le Potentiel érotique de ma femme, Gallimard, 2004 (награда „Роже Нимие“)
„Еротичният потенциал на жена ми“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2006, 153 с. - En cas de bonheur, Flammarion, 2005.
„В случай на щастие“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2007, 188 с. - Les Cœurs autonomes, Grasset, 2006
„Независими сърца“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2009, 124 с. - Qui se souvient de David Foenkinos?[5], Gallimard, 2007 (награда „Жан Жионо“)
„Кой си спомня за Давид Фоенкинос“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2011, 198 с. - Nos séparations, Gallimard, 2008; Folio, 2010
- La Délicatesse, Gallimard, 2009
„Деликатност“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Колибри, 2014 - Bernard, Les éditions du Moteur, 2010
- Lennon, Plon, 2010
- Le petit garçon qui disait toujours non, Albin Michel Jeunesse, 2011
- Les Souvenirs, Gallimard, 2011
- Le Saule pleureur de bonne humeur, Albin Michel Jeunesse, 2012
- Je vais mieux, Gallimard, 2013
- La Tête de l'emploi (Richard), J'ai Lu, 2014
- Charlotte, Gallimard, 2014 (награда „Ренодо“, награда „Гонкур на лицеите“)
- Le Mystère Henri Pick, Gallimard, 2016
Загадката Анри Пик, изд.: ИК „Колибри“, София (2018), прев. Георги Ангелов - Семейство Мартен,София: Колибри, 2024, Пр.Г. Ангелов,ISBN 9786190213796
Сборници с разкази
[редактиране | редактиране на кода]- Bernard. Ed. du Moteur 2010
Сценарии за филми
[редактиране | редактиране на кода]- Une histoire de pieds. Късометражен. 2006, 12 min
- La délicatesse. Пълнометражен. 2011, 108 min (режисьори: Давид Фоенкинос и Стефан Фоенкинос)
- Le mec de la tombe d'à côté. Телевизионен. 2016 (по романа на Катарина Масети Мъжът от съседния гроб; режисьор е Аньес Обадиа)
- Jalouse. Пълнометражен. 2017, 102 min (режисьори: Давид Фоенкинос и Стефан Фоенкинос). Филмът има номинация за Сезар за най-добра актриса (Карин Виар)
- Lola et ses frères. Пълнометражен. 2018 (режисьор: Жан-Пол Рув)
Театрални пиеси
[редактиране | редактиране на кода]- Célibataires. Flammarion, 2008
- Le plus beau jour. Flammarion, 2016
Комикси
[редактиране | редактиране на кода]- Pourquoi tant d’amour? (2 тома). Emmanuel Proust, 2004
Книги за деца
[редактиране | редактиране на кода]- Le petit garçon qui disait toujours non. Albin Michel Jeunesse, 2011
- Le saule pleureur de bonne humeur. Albin Michel Jeunesse, 2012
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Prix François-Mauriac, сайт на Френската академия ((fr))
- ↑ Swedish Delicacy, Book Around The Corner, May 23, 2011. ((en))
- ↑ Claire Devarrieux, Un vrai baiser de cinéma, Libération.fr, 3 mars 2011. ((fr))
- ↑ Raphaëlle Leyris. Prix Renaudot: David Foenkinos récompensé pour „Charlotte“ // Le Monde, 5 ноември 2014. ((fr))
- ↑ Qui se souvient de David Foenkinos? на сайта на издателство Галимар ((fr))
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Давид Фоенкинос- Давид Фоенкинос в
Internet Movie Database ((en)) - Биография на Фоенкинос на сайта lefigaro.fr ((fr))
- Произведения на Давид Фоенкинос в
Моята библиотека
|
