Дагоберт II
| Дагоберт II | |
| крал на Австразия | |
 Дагоберт II | |
| Роден |
652 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 декември 679 г.
|
| Управление | |
| Период | 676 – 679 |
| Предшественик | Хилдерих II |
| Наследник | Теодорих III |
| Семейство | |
| Род | Меровинги |
| Баща | Сигиберт III |
| Майка | Химнехилда |
| Братя/сестри | Билхилда |
| Дагоберт II в Общомедия | |
Дагоберт II (на немски: Dagobert II.; * 652; † 23 декември 679) е крал на Австразия (676 – 679). Той е последния от династията на Меровингите.[1]
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Произход и възкачване на престола
[редактиране | редактиране на кода]Син е на крал Сигиберт III (* 630; † 1 февруари 656) и Химнехилда.
Майордом Гримоалд Стари го отвлича след смъртта на баща му през 656 г. и го изпраща в манастир в Ирландия. По-късно той отива в Англия, където е възпитаван в кралския двор. През 676 г. е извикан от благородниците да се възкачи на трона в Австразия. На Пипин Ерсталски той дава да се грижи за управлението, а той се занимава със строене на църкви и манастири.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]След възкачването си на трона Дегоберт се показва като добър наследник на Хлодвиг и установява порядък в държавата, която била разкъсвана от анархия и безпорядък.
Говори се, че по време на управлението си, той натрупва и скрива от своите врагове несметните богатства на меровингите. И до наши дни иманяри и археолози се опитват да ги открият, но без успех.
Убийството на Дагоберт
[редактиране | редактиране на кода]Има теория, че крал Дагоберт II става жертва на заговор. За три години на трона той успява да натрупа значителен брой врагове, които да искат смъртта му.
Един ден докато Дагоберт бил на лов в гората близо до Вердюн кралят се почувствал изтощен и спрял на сянка под едно дърво до горски ручей, където задремал. Тогава един от неговите слуги, предполага се че бил и негов кръщелник, се промъкнал и забил копие в окото му, с което го убил и приключило царуването на Дагоберт II.
Загадка
[редактиране | редактиране на кода]През 5 век Рен льо Шато се казва Реде и е столица на вестготите – германското племе, което се смята, че е наследило тайните и съкровищата на Соломоновия храм, както и има теория, че последния им крал Дагоберт II е пряк потомък на Иисус.[2] За него още пише и известният писател Дан Браун в своята книга „Шифърът на Леонардо“. Някои изследователи смятат, че след убийството на „наследника Христов“, оцелял неговият невръстен син, който бил скрит от инквизицията.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ merovingian
- ↑ Жан Блум Рен льо Шато: вестготи, катари, тамплиери (Тайната на еретиците). ISBN 954-9513-44-0
| |||||||
